Преди точно една година – 02.12.2014г.
Публикувах първата си статия в блога под формата на въпроса ,,Полезни или вредни са онлайн игрите?’’. Докато обяснявах за опита ми в игрите и отговорът дойде от самосебе си. Кратък и ясен беше, а именно че уроци, които можеш да научиш от една игра, са тези, които ще те създадат като личност.
Тоест днес – 02.12.2015 г. Блогът на Нефтелимов става на ЕДНА ГОДИНА! ЕХА!
Виртуалното детенце растеше с всяка една статия, с всеки един коментар, с всяко едно споделяне в социалните мрежи… И ето го сега на една годинка. Поздрави го и му пожелай да продължава да расте! Пожелай му още, баща му да продължава да му плаща разходите и да му изпълнява желанията, а кой знае… може след време детенцето да започне да изхранва баща си 😉
И така… Сега ще те разходя през най-интересните моменти от статиите от изминалата година. Вече започнах с първата, така че продължавам нататък:
Духовният реализъм? – 06.12.2014г.
През целия си живот човекът се стреми към нещо неизвестно и накрая с много вяра го постига, когато най-малко го очаква. Всеки трябва да намери фантастичното в себе си и да го опознае. Не е важно другите какво мислят за теб, а е важно ти какво мислиш за себе си. Не е важно как изглеждаме на външен вид, а какво имаме вътре в душата и сърцето.
Кое е истина и събира частите на съзнанието? – 11.12.2014г.
Душата, спомените, мечтите, сънищата, илюзиите, преживяванията…– Фантазията – най-добрата истина!
А за теб кое е? Чистата любов ли? – 17.12.2014г.
Елена се замисли за едни малки неща, които за едно момиче са всичко. Замисли се, че Зефир никога не си е помислял ,,Колко е хубава?’’, ,,Какви хубави очи има?’’, ,,Каква хубава коса има?’’, ,,Добре ли е облечена?’’…, тези неща, които другите мъже постоянно си мислеха. В същото време тя си спомни как той яздеше Ураган, как без проблем и за секунди се справи с разбойниците, как всеки момент знаеше къде се намира и други странни за един сляп човек възможности. Тя разбра, че той е различен, както и тя, и още повече го обикна. Молбите на бащата се сбъднаха и Елена остана при Зефир, знаейки тайната му…
Тайна ли? То каква тайна е това? Всеки знае, дори и най-малките, че след 23 дни идва Дядо Коледа и влиза през комина. Нямате комин ли?
Спокойно, Дядо Коледа отговаря, – 24.12.2014 г.
че ако нямате комин ще поръси от своя вълшебен прашец покрива и магически ще се появи комин, а веднага след като той си тръгне, коминът ще изчезне. Питате ли се на колко години е той? И той не знае, но бъдете сигурни, че Дядо Коледа е много, много здрав, защото ходи на редовни здравни прегледи всяка година 😉
А ти ходиш ли на редовни здравни прегледи всяка година? Или се чудиш… – 20.01.2015г.
,,Да пушиш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да пушиш не безкрайно, неуморно
на бясната улица, или да се
опълчиш сам срещу себе си
и да му туриш край? И знай, че този отказ
е краят на черния рак и на хиляди
жестоки удари — дял на плътта!’’ – размисли над тютюнопушенето.
След това… След това ли? Имате думата Вие… – 30.01.2015г.
Вие решете как продължава разказа за Благо, който се разхождал в гората. По 0пътя видял, че една красива девойка си налива вода от един кладенец. Благо решил да се скрие зад едно дърво и да погледа това прекрасно чудо на природата. После той се приближил, погледнал във водата и видял прекрасното ѝ лице. Тя била с руса коса, сини очи, слаба и нежна. Благо не можел да откъсне очи от нея. Тя била Любов-та на живота му.
И двамата решили да си поръчат храна от Foodpanda. – 08.02.2015г.
Foodpanda хапването е по-лесно 🙂 Но да знаете, че утре пак ще си поръчат храна от там, пък дано да имат късмет и да им дойде пандата на гости!
Дядо Гочо се усмихна и продължи: – 19.02.2015г.
– В този живот не може всичко да се случва, както ние искаме. Аз съм тук и ти разказвам историите си. Истории, които и ти ще разказваш на децата си, а те на техните и т.н. По този начин ще си създадем една традиция за цял живот, с която след всяка една история аз ще се възраждам, като неин автор и ще ме помните, че съм дал нещичко на този свят.
Малчо със сълзи на очите от тези тъжни слова на стария си и белобрад дядо, се усмихна и запита:
– Дядо, дядо, а славният герой Васил Левски как така е още жив, като ти с очите си го видял, че умира.
– Ех, Малчо, той винаги ще е жив и ще живее в сърцата ни. Както аз ще се възраждам като автор, така той като герой от историите ни. – отговори му дядо Гочо и загледа към прозореца, сякаш търсеше звездата с образа на Левски…
Стереотипна или индивидуална личност сме? – 24.02.2015г.
Трябва да приемаме хората такива каквито са. С техните добри и лоши качества. Без да им слагаме етикети, стереотипи. Природата така ни е създала, че качествата ни, било то добри или лоши, ще ни потрябват в един определен момент.
Колкото и да звучи грубо – 11.03.2015г.
За едни любовта е бонбони и цветя, а за други камшици и груба сила… Това, което показва филма „50 нюанса сиво“, е различен поглед на нещата, от който може да се научи много. Да се научи, че живота ни прави различни. Нещастията не се случват просто така, а са следствие от критични ситуации. Детството е важно, защото то е пречупено отражение на бъдещата ни личност.
Петър това и чакал. Усмихнал се и задумал: – 18.03.2015г.
– Вижте българи, какво чудо ни сполетя. Какво знамение! На днешния ден Христовият мъченик Димитрий е изоставил Солун, тамошния си храм и пребиването си с ромеите. Дошъл е при нас, за да ни бъде помощник и сътрудник в това дело. Дело за свобода! Ходете и думайте! Разказвайте и разпространявайте за това чудо. Довечера чакаме всички, от всички околности, в църквата ,,Свети Димитър’’. Свободата ни зове…
Това чудо се разпространявало тъй бързо, само за няколко часа, като че ли идвала тъй очакваната свобода. Мизите, тоест българите, били мирни и работливи, но като чули, че Бог бил с тях, станали толкова борбени, че кръвта от прадедите им се събудила…
Изненада! – 30.03.2015г.
Всички там бяха усмихнати, позитивни, с чайчета в ръка и чакащи филма. Филм или по-точно два филма за Космоса. Казаха ми, че този месец бил с документални филми за Вселената. Всеки месец имало различна тема. Така всяка неделя започнало да се организира гледане на филм и обща дискусия след него. Организатори на тази инициатива във Велико Търново са двама млади мъже, ентусиазирани и пълни с идеи. Единият се занимава с наука, а другият с езици. Какво споделиха те за това – как са започнали: Просто като една кино вечер…
,,Едно благо, една цел, един живот. – 09.05.2015г.
Споделен в общността на цялото, независимо от цвета, принадлежността и възможностите, нещо съвършено или старание за усъвършенстване.’’ Ние и Европейският съюз.
Предметът… – 02.06.2015г.
За мен също така е редно да има в програмата по БЕЛ часове за говорене пред публика. Езикът не е само писмен. За една бъдеща личност е много важно представянето пред публика, с каквото и да се захване. Организиране на публични уроци и представяния ще е отлична подготовка на учениците за бъдещия живот.
Здравейте, казвам се Херо. – 10-26.06.2015г.
Уча в Кеймбриджкия университет със специалности – Молекулярна биология и Нанотехнологии. Роден съм в едно малко градче, наречено Инекилав. Никой не подозираше, дори и аз, какво щеше да се случи с мен. Нещо, което не можете и да си го представите. Това промени живота ми коренно, направо го преобърна с краката нагоре. Ще ви разкажа за точно този момент в моя живот, в който от обикновен студент в Кеймбридж, станах предводител на цяла планета или по-точно – Земята е люлка на човечеството, но не трябва вечно да се живее в нея.
Имануел Кант казва, че колкото по-цивилизовани са хората, толкова повече те са актьори. – 09.07.2015г.
Времето създава актьорите в нас. Ние избираме дали да следваме времето или не. Избираме също дали искаме да сме нецивилизовани, истински и щастливи или цивилизовани и неистински, но с място в обществото. Избора си е наш. Да не го пропиляваме!
Затова ученикът трябва – 20.07.2015г.
да има възможност сам да определи КОГА, КЪДЕ И КАК да учи. Също така където има пропуски да си ги попълни, без да го прави само и единствено заради оценката, която на всичкото отгоре – Не се и яде 🙁
Какво е необходимо за да имаме успешна компания, която е преодоляла всички световни кризи? – 01.10.2015г.
Да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво. Тоест в хода на еволюцията е възникнало разделението на труда, както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг(и), за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, тоест на група хора с различни интереси работещият организъм може да е нова сграда, сайт, фирма, компания, дори семейство.
Накрая му казах: – 23.10.2015г.
– Вземи ми слуха и ще направя каквото пожелаеш!
Дяволът разбра тайната ми мисъл. Отговори ми,
че дори и без слух пак ще намери начин да ме води по пътя към пропастта…
Въпросът е: Ще го послушам ли?
– Здравият ми разум ще покаже!
Интервюто ми за вестник ,,Коресподент“ – 06.11.2015г.
Петър Нефтелимов твърди, че нищо в този живот не е случайно. Вярва, че всяка една възможност или загуба дава началото на още други случки с неочакван край.
Позитивността е една от шестте лампички на успеха. – 19.11.2015г.
Или по-скоро – УСМИВКАТА е ключът към УСПЕХА. У.У. нещо като УаУ! Каквото и да започнем, ако не е с положителна нагласа и с усмивка, то по-добре да не си губим времето да се трудим над него. Така де, тези хора започват с мотивация и хъс. Тези два инструмента мигом като магнит изваждат от джоба им ключа, който отваря всички врати, а именно усмивката. С него не може да се каже, че дейността им става по-лесна, а той им дава силата и емоцията да продължат да действат с мотивацията и хъса, както в началото.
Това беше пътят на едно виртуално детенце.
Като всеки родител, баща му имаше страхове дали да го създаде. Имаше притеснения дали ще има необходимото време и ресурси, за да може да го изхранва, отглежда и развива. Смелостта му идва по време на конференция по ИТ, когато се запознава с един човек. Двамата разговарят дълго и той получава безценния съвет, че трябва да ,,дълбае” в това, в което му е интересно. Да създава нещата така, че да могат и други хора да ги четат и надграждат върху тях.
Сега баща му се гордее с него!
Случайност или не, до този момент в блога има 23 статии, колкото са оставащите дни до Коледа (от датата на публикуване). 23 статии на различни теми, събуждащи чувства като радост, тъга, щастие, мъка, гняв, но винаги завършващи с някакво послание за теб.
В никоя от статиите не си откри посланието ли?
Върни се и го открий. Може би се крие, но бъди сигурен, че то е някъде там и те чака да го откриеш!
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Петър Нефтелимов
Основател на блога за Практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com и съорганизатор на Предприемаческата програма на село Zero Start. Подвизавам се също като блогър, позитивен журналист в Uspelite.bg, предприемач, гост-ментор в няколко предприемачески програми, лектор на различни събития за предприемачество, доброволец в немалко проекти, по образование биотехнолог, а по свободно време с приятели – купонджия. Повече за мен на: Petar.Neftelimov.com
