Полезни или вредни са онлайн игрите?

Кое е нещото, което ме е направило такъв, какъвто съм? Откъде съм почнал, за да дойде този момент, в който вече имам собствения блог Neftelimov.com? След дълги размисли, реших да споделя за това, откъде почна моето ,,обществено писане’’, ,,писане пред публика’’ или както озаглавих тази публикация ,,Полезни или вредни са онлайн игрите?’’

Само да уточня, че тук няма да става въпрос за flash игрите за един играч. Тук ще се говори за браузърни игри. За игрите с йерархия. За тези, които се играят в екип. В тях без екип си загубен, но не просто загубен, а ограбен, унищожен, разрушен… Няма да споменавам с точност, защото всички знаем кои са най-популярните от тях.

Така… Започнах да играя една от онлайн игрите, когато бях 4-5 клас.

Тогава, признавам си, не пишех никак правилно. Понеже кланът или гилдията се координираше посредством Skype, отдалече се познаваше възрастта ми. Освен това учих различен език от английския, бях нов и не разбирах основните термини в играта. И както знаем, какви сме българите, само се подиграваме на невежеството, вместо да помогнем, за да напредне по-бързо в нещата. Това ме мотивира да си подобря писането, за да вляза в това ,,общество на големи’’. ,,Общество на големи’’, защото повечето играчи са, как да го кажа… на по-зряла възраст от мен. Вече имат уседнал начин на живот, работа, семейство, доходи и намират в дадената игра това нещо, което да ги измъкне от този монотонен живот… но това вече е друга тема за друг разговор…

Започнах аз с онлайн игрите.

Всеки ден отделях значителен брой часове в Skype, за да се запознавам с най-разнообразни хора с различни интереси, но събрани в един екип, отбор с общи правила и обща цел, а именно да дадат най-доброто, за да им успее кланът или гилдията в онлайн игрите. С тези разговори, не само си създавах запознанства, но си и обогатявах речника. Виждах как се пише всяка една дума.

В началото правех множество грешки, но с време те намаляваха и намаляваха. Освен това виждах как се пише в официална и учтива форма. Виждах, че с ,,Здравейте’’, накрая със запетая, се започва всяко едно писмо. После на нов ред с главна буква се започва основната мисъл. Основната мисъл включва важната информация или задачата, за която е предназначено писмото. Тя трябва да е кратка, ясна и разбираема. За край на писмото се завършва с ,,Поздрави’’.

Сега ще си кажете, че това са най-обикновени и нормални неща. Да, това е така за нас, но за едно 10 годишно дете това е нещо ново и неразбираемо. Единственото, което може да направи, е да се приобщи, да навлезе в този нов и непознат свят на онлайн игрите. Някои ще кажат, че е още малък, но аз ще им кажа, че не е така.

Не е така, защото колкото по-рано се научиш на нещата, които ще ти трябват, толкова повече време ще имаш да ги упражниш във всякакви случай, преди да дойде моментът, в който ще ти трябват в истинския живот.

Това ми е полезно сега, защото, за да започнеш нещо ново, ти е необходимо такова писмо. Като имаш опита с многобройни такива писма за хора с най-различни характери, било то и в онлайн игрите, едно писмо в повече вече не е никакъв проблем. Само че в играта ги научаваш неволно, без да осъзнаваш, а не под претекста, че иначе ще получиш една тлъста ,,двойчица’’. Защото нито двойката, нито шестицата не служи за храна или за разменна валута, а знанието идва от само себе си, когато си поиска.

Досега споменах, че развиват общуването, било то и виртуално.

Нали все пак трябва да се започне от някъде. Другото е екипността. За да успееш в онлайн игрите, е нужно да си единен с другите. Да си разпределите задачите и да действате като отбор. Създава се чувство за принадлежност. Започваш да мислиш екипно, в помощ на другите. Пази се дисциплина. Освен това ако натрупаш опит, имаш възможност да ти се доверят, за да ги водиш. Това са допълнителни плюсове, защото без да осъзнаваш, ти се учиш да ръководиш група от хора, което ще ти помогне после в професионален план.

Това са уроци, които можеш да научиш от една такава игра. Уроци, които ще те създадат като Личност.

Виж също какво казвам за образованието

Петър Нефтелимов

Основател на Profesionalisti.info. Застъпник на положителната журналистика в Uspelite.bg и блогър в Jamba.bg. Организатор на Run2Gether Bulgaria. Ментор в ABLE Mentor. Изучава биотехнологии в Софийския университет. Посланик на Balkans Everywhere.

3 thoughts on “Полезни или вредни са онлайн игрите?

  • 02.12.2014 at 18:09
    Permalink

    Не всеки търси поуката от нещата в живота, не всеки осъзнава, че уроците са навсякъде около нас и ние можем сами да избираме какво да научим и по какъв начин да стане това………….или никога да не осъзнаем какви точно сме и какво правим…… определено имаш потенциал ………………………

  • 02.12.2014 at 21:05
    Permalink

    Честит блог! Пожелавам ти много интересни теми и често вдъхновение!

  • 03.12.2014 at 15:40
    Permalink

    Здравей, честито за блога и успех в намирането на вдъхновение! Напълно съм съгласна с теб. Въпреки че повечето заклеймяват времето, което прекарваме в игра, като загубено, за мен то е образователно. Постоянното използване на чуждия език, екипната работа, стратегиите, моментите, в които трябва да реагираш бързо. Това са все неща, които биха ни потрябвали. (Едва ли в същите ситуации, но… ☺)

Comments are closed.

Искаш нещо да кажеш?
 
Пиши ми.
 
Искаш нещо да кажеш?
+