Духовният реализъм

По случай Никулден реших да споделя моите разсъждения в Neftelimov.com за духовното и дали има място в едно време на глобализация. Какво е всъщност това ,, Духовен реализъм ’’?

Духовност е широко разпространена дума, която има много значения. Някои хора са духовно възвисени… Духовното възвишение е рядко срещано при съвремието, затова в близките години се издават толкова много книги и филми на тази тема, с помощта на които се иска човечеството да се събуди от дълголетния зимен сън. А за духовниците? Това са свещеници, монаси, които са се отдали на това да вярват, почитат и да се учат от Бог. Тяхна съдба и житейски път следва да е да са духовно възвисени, за да пробудят другите. Те трябва да показват на обикновените хора ,,Правия път’’, но в наши дни тази връзка е скъсана и започва да се създава малко по малко. Дали от това, че ,,всекидневието’’ така ни е погълнало, че нямаме време за личностното си развитие, или църквата с постъпките си, вече е загубила доверието ни…

Реализъм е всичко това, което виждаме, усещаме, чуваме…

Това, което искаме да бъде в действителност. Някои хора приемат за реалност и фантазиите си. Учените превръщат фантазиите си в технологии от ново поколение. Поетите и художниците чрез творбите си пресъздават мечтите си, своите фантазии и радват сетивата ни.

Голяма част от духовния реализъм е религията.

Религията е признака, по който хората се делят на отделни раси, общности, секти, течения… Главните черти на всяка религия са ,,Богът, в който вярвате’’, свещената книга, моралът и конституцията на общността.

Но кой е Бог?

Бог е един и е над всичко, над всички. Бог е създал всичко, което сега виждаме около нас. Той е навсякъде около нас. Всички можем да бъдем като него, защото сме негово подобие, но не трябва да се възхваляваме чак толкова, а трябва да знаем къде ни е мястото в света. Бог е създал всичко, което сега виждаме около нас. След това създава правила, които да спазваме, за да живеем в мир и хармония с другите. Бог не трябва да е средство за власт, а само за обич, сплотеност и единство между хората.

Бог създава Десетте Божии заповеди, които да спазваме, за да живеем в мир и хармония с другите и със себе си. Те са норми, които са актуални и днес, но ние постоянно ги нарушаваме. Всеки мисли за собственото си благо, а не за другите. Това не е правилно. Ние живеем в общество, в което трябва да сме задружни, за да успеем в живота. Иисус е казал:

Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!’

Десетте Божи заповеди винаги ще са актуални, защото по такъв начин са създадени, че докато има човешките грехове, ще ги има и тях.

Необходимото средство в духовния реализъм, чрез което се разпространява духовността е словото.

Думите, речта трябва да бъдат разбираеми за всички, защото чрез тях се изразяваме по различни гледни точки и въпроси, които ни интересуват. Словото ни помага да общуваме с другите и да търсим отговори. През средновековието чрез словото се е разпространявало християнството сред хората на разбираем за тях език. По този начин ги научи на истински ценности. Днес то се използва за внушаване на различни от християнството мнения и интереси. Никога не трябва да забравяме защо ни е дадено. То е едно от нещата, които ни правят духовно възвисени личности.

В миналото имало хора, които били духовни учители.

Те без да искат нищо в замяна разкривали на другите тайните на живота. Днес ги наричаме светци. Но какво са светците? Приемаме някой за светец, когато си е отдал целия живот на това да почита и да се учи от Бог, и помага на хората. Такъв човек, страдайки, се учи на добро и измолва божията милост, за да получи титлата „светец”. Той е преминал много премеждия и изпитания в защита на религията, което често му коства и живота, но той с радост приема всичко. Както се казва, изминава своя Божий път, за да стигне до вярата. Днес почти няма такива хора, сигурно защото сме загубили любовта си към хората.

Друга част от духовния реализъм е духовното усъвършенстване на всеки човек.

Духовният реализъм Размисли над битието

През целия си живот човекът се стреми към нещо неизвестно и накрая с много вяра го постига, когато най-малко го очаква.

Всеки трябва да намери фантастичното в себе си и да го опознае. Не е важно другите какво мислят за теб, а е важно ти какво мислиш за себе си. Не е важно как изглеждаме на външен вид в реалност, а какво имаме вътре в душата и сърцето.

Дъждът се приема, като небесен дар в духовния реализъм.

Той благославя земята за по-плодовита почва. Дъждът и земята се възприемат като мъжката и женската сила. Те дават живот на живата природа. Както мъжът, като си хареса спътница в живота, с която иска да създаде нов живот и семейство иска да я впечатли с гальовни думи, ласки или покана за среща, така и дъждът поднася своето небесно писмо с приказки, за да впечатли земята и заедно да създадат нов живот.

Любовта има много измерения в този реализъм.

Любов към приятел, към родината, към предмет, майчинска любов… Тя може и да претърпява метаморфоза от една в друга, но винаги я има и ще я има в живата природа. Дори ако имаме едно ябълково дърво, за което се грижим като наше дете. То не след дълго ще ни даде плодчета. Това пак е любов.

Творците използват любовта за муза.

Те имат една любов или повече в живота си. Творците трябва винаги да бъдат влюбени, за да създадат изкуство. Влюбването е кратък период от любовта, но понякога пламъка може да го има винаги. Това зависи колко обичаш един човек и как го приемаш според духовния реализъм.

Фантазията и духовният реализъм са две еднозначни неща.

Хората казват, че без факти не могат да повярват на нещо. Те вярват, че Библията е свещена и е написана от Бог, но няма факти за това. Вярват и в суеверия. Човекът казва, че като черна котка му мине път, ще му се случи нещо лошо. През нощта когато всички котки изглеждат черни, значи трябва да дойде краят на света. Ада и Рая са две противоположни места, в които хората вярват, че ще приключи животът им, без съмнение, но пак без факти. Това показва, че хората сами си създават кумири и страхове, и за да ги обяснят, тълкуват фактите в подкрепа на тезите си. Фантазията е около нас, но ние не я приемаме за реализъм.

Виж също колко е силна чистата любов

Петър Нефтелимов

Основател на Profesionalisti.info. Застъпник на положителната журналистика в Uspelite.bg и блогър в Jamba.bg. Организатор на Run2Gether Bulgaria. Ментор в ABLE Mentor. Изучава биотехнологии в Софийския университет. Посланик на Balkans Everywhere.

2 thoughts on “Духовният реализъм

  • 07.12.2014 at 10:29
    Permalink

    Харесва ми как си направил разделение между религия и духовност, голяма част от хората не го правят. Като че ли изборът на едното или другото се свежда до формираното съзнание на индивида. Съществуват хиляди религиозни и духовни системи, но дори и най-близките често се противопоставят. Какво ще кажеш за това?

    • 08.12.2014 at 19:44
      Permalink

      Добър въпрос, благодаря за които. По принцип това си е тема за отделна по-обширна публикация: Както има различни общности, езици, раси… така и религии. Но се вижда, че различните религии имат общи основни характеристики- основен бог и негов последовател/наместник, свещена книга, закони/правила, място за молитва и др., само че се казват по различен начин. Това показва, че са с една основна цел да обединява хората, но хората/или по-точно малка групичка/ ги използват, така че да разделят и управляват нас, обикновените хорица. Нали може да се сетим, че не боговете, а хората са измислили крайните виждания… Дано да съм отговорил на въпроса 🙂

Comments are closed.

Искаш нещо да кажеш?
 
Пиши ми.
 
Искаш нещо да кажеш?
+