Откакто се помня имам един постоянен гост в живота. За него няма нито ден, нито нощ. Във всеки един момент очаквам да ми влезе през вратата без да почука. Идва тайно и с думите си влиза дълбоко, дори и в най-тайните и лични стаи. Дяволът…
Дяволът ми гостува във всеки един момент на избор.
Той е постоянен гост, спътник в живота, който чака да сгреша, за да ми вземе душата. Дава ми съвети, които според него са ,,полезни”, а за мен пропадане в пропаст. Пропаст, от която няма измъкване…
#1 В момент, в който трябва да избирам между евтина или скъпа храна.
Той идва. Казва ми, че по-добре да си взема евтината, защото нито в едната, нито в другата има нищо полезно за душата. Да не се поддавам на плътски желания, каквото е храненето. А когато не мога да се справя сам с глада, ми препоръчва да започна тютюнопушенето, защото ще ми намали глада. Също и ще ми извае фигурата, за да съм по-харесван, но ще ми вземе белия дроб, защото е плътското от мен, не нужното.
#2 От хората съм, които ги мързи много.
По този повод Дяволът много често ми идва на гости. Разяснява ми колко е ,,полезно” да се лежи по цял ден и да се чака Съдния ден, в който Той ще ни вземе при себе си. Тогава му задавам въпроса – няма ли да се обездвижи човек по този начин. Той категорично ми казва, че както той няма и не му трябват крайници, така и на нас не ни трябват за неговия прекрасен свят.
#3 Когато мой приятел беше в беда и искаше помощ от мен.
Дяволът пак дойде. Каза ми, че приятелят е много скъп за мен. Затова трябва да го оставя, да пропадне още по-дълбоко. Да пропадне, за да може Дяволът да го извиси по свой начин, когато Той реши.
#4 Мой близък беше в кома дълго време.
Всички казваха, че няма да се събуди, но ние чакахме и чакахме… Тогава отново дойде Той, Дяволът, и ми каза ,,Убий го!”. Каза ми, че ако обичам този човек, трябва да прекратя мъките му. Той ще отиде в по-хубав свят без болка и мъки, а аз… Аз сигурно щях да съм паднал в една бездна, от която изход е само да си роб на Дявола.
Накрая му казах:
– Вземи ми слуха и ще направя каквото пожелаеш!
Той разбра тайната ми мисъл. Отговори ми,
че дори и без слух пак ще намери начин да ме води по пътя към пропастта…
Въпросът е: Ще го послушам ли?
– Здравият ми разум ще покаже!