Петър Нефтелимов е на 19 години. Роден е в Павликени, средното си образование завърша в ПМГ ,,Васил Друмев’’ в паралелка с усилено изучаване на биология и химия. Към момента е студент I-ви курс в Софийския университет, специалност Биотехнологии. Най-много обаче обича да посещава тематични събития от сферата на бизнеса, иновациите, финансите, маркетинга и образованието. За себе си казва, че по природа е ентусиаст и обича да работи с хората. Но кой всъщност е Петър Нефтелимов? Животът не му дава равен старт с неговите връстници, а го поставя в тежката ситуация да се бори с болестта, която го съпътства от раждането му. Това обаче не му пречи да бъде устремен към мечтите си, които постига с много труд.
ИЗМИСЛЯ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК
Още в училище Петър Нефтелимов участва в редица конкурси. Твърди, че най-големите му награди са самите участия. Заедно със свои съученици в X-ти клас се включва в проекта на Samsung ,,Trends of Tomorrow’’. Младежите са най-малките участници в надпреварата. Това не им пречи да предложат редица методи за лечение на рак и печелят трето място. По-късно разбират, че подобни на техните предложения вече се практикуват в няколко държави. След това Петър взема участие в конкурса по IT, информатика и визуални изкуства ,,Аз мога – тук и сега” и спечелва стаж през лятото. Споделя, че това предопределило и бъдещето му, защото срещнал много хора, които му дали сериозни насоки в живота.
ОТ ЕДНА ГОДИНА ПОДДЪРЖА СОБСТВЕН БЛОГ
https://neftelimov.com/ – една от добре познатите страници, набираща популярност в цялата страна. А Петър дълго време не се осмелява да направи собствен блог. Споделя, че имал страхове дали ще се чете, а ако се чете дали ще се приемат добре неговите виждания над нещата. Смелостта му обаче идва когато се запознава с човек, който е вече преуспял в своята област. Двамата разговарят дълго и той получава безценния съвет, че всеки трябва да намери сам начина как да се учи, дори и да не влезе в университет. Петър осъзнава, че трябва да ,,дълбае” в това, в което му е интересно. Да създаде нещата така, че да могат и други хора да ги четат и надграждат върху тях. В популярния вече блог Петър пише за образование, наука, бизнес, забава или просто философстване. Също така публикува и свои разкази, които се харесват на посетителите. Споделя, че винаги се е стремил да подтиква хората да се съмняват във всичко, което четат. Да преосмислят всяка една дума и да я разберат по свой начин, защото според него всички са различни и не трябва мислят еднакво. В подкрепа на това твърдение младежът пише в своя блог:
„Всеки човек може да се определи към някаква общност въз основа на някакви общи признаци. Но също така всеки човек е отделен индивид. Тоест той е индивидуален, единствен. И според науката, наречена еволюция: Под каквито условия да поставим другия, никога няма да се създаде същия индивидуален индивид. Индивидуални сме. Това означава, че име, фамилия, коса, очи, ръст, тегло, цвят, интереси, качества, националност… така са създадени, че има само една комбинация, и тя е Аз-комбинацията. Всеки сам по себе си е единствен. Не случайно местоимението ,,Аз’’ е от Първо лице, Единствено число…”
„Трябва да приемаме хората такива каквито са. С техните добри и лоши качества. Без да им слагаме етикети, стереотипи. Природата така ни е създала, че качествата ни, било то добри или лоши, ще ни потрябват в един определен момент”
НЕ СЕ ЧУВСТВА РАЗЛИЧЕН И СЕ БОРИ С ПРОБЛЕМИТЕ
„Всички знаем, че живеем в един необятен свят, в който всички сме различни. Различия по фамилия, коса, очи, ръст, тегло, цвят, интереси, качества, сексуалност, националност, дори и по двигателната си възможност. Знаем го, но не осъзнаваме колко е важно да възприемаме хората такива, каквито са.” С тези думи Петър дава обяснение за философията, която му дава енергия да се бори церебралната парализа. Всъщност всичко, което Петър постига в живота си е съпътствано от болестта му, защото се ражда с нея. Не желае хората да го смятат за различен и никога не е искал специално отношение. Поради проблема му с опорно-двигателната система обаче среща много трудности по пътя си. Казва, че в момента е надживял трудните моменти и се е доказал пред всички със своята борбеност. Вярва, че ще се докаже и в университета. Преди време посещава конференция за иновации. Там разбира, че докато има проблеми, ще има и иновации, които да ги решават. Това подкрепило и неговата теория, че докато има трудности и проблеми, ще има и безкрайната радост от справянето с тях.
СТАВА ЧАСТ НА „ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ РАНИЦИ”
Петър е убеден, че може да промени България като остане и работи в собствената си страна. Вярва, че промяната се случва само и единствено със средствата на образованието. Споделя философията, че общество, което не е образовано, не може да бъде убедено, че нещо е по-добро от друго. А също така необразованото общество може да бъде манипулирано по всевъзможен начин. Поради тези причини, решава да се стане част от организацията „Образование без раници“, която цели безплатно образование на световно ниво за всеки и навсякъде. На този етап са се съсредоточили върху превеждането на Khan Academy на български и прилагането му в родните училища. А в една от статиите си обяснява и защо е избрал да учи Биотехнологии:
,,В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда, както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг(и), за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, тоест на група хора с различни интереси работещият организъм може да е нова сграда, сайт, фирма, компания, дори семейство. Поради тази причина, за да имаме успешна фирма и компания, семейство, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво.’’
МЕЧТАЕ ЗА СОБСТВЕН БИЗНЕС, СВЪРЗАН С НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ
Петър мечтае за нормални неща- да създаде семейство, да получи добро образование и блогът, който поддържа да стане още по-популярен. Най-силно иска обаче да създаде собствен бизнес, който да е свързан с наука и образование.
„Може да не си даваме сметка, но мечтите са плътта на нашите цели. Мечтите са това как се виждаме след постигането на дадена цел. И след всички мечти, които казах, ще си кажете, че съм от милионите хора, които се виждат след време като популярни и успели хора, които си седят по цял ден в офиса и постоянно карат секретарката си да им носи кафе или чай, единствено защото им харесват късата поличка. Не, не, това за мен е много скучно, монотонно, без никакъв адреналин. Имам всичките тези мечти, за да мога след като ги изпълня да имам необходимите средства, време, знания, опит, приятели и още ЕДИН човек, за да мога да си позволя най-голяма мечта, а именно да обиколя Земята, а защо не и да изляза от нейните граници? В този живот най-важна инвестиция са преживяванията”, е простото обяснение на Петър за мечтите.
„САМ ЧОВЕК НЕ Е НИКОЙ”
Петър Нефтелимов смята, че всичко, което постига дава път на други хора с някакъв проблем. Твърди, че нищо в този живот не е случайно. Вярва, че всяка една възможност или загуба дава началото на още други случки с неочакван край. Но винаги за наше добро, за да станем по-силни и смели за новите борби, в които се поставяме. „Сам човек не е никой” е любимата му максима. На първо място поставя родителите и приятелите си, тяхната борбеност и сила, която го мотивира да продължи борбата. За младите хора смята, че нямат ясен път. Че няма кой да ги насочи към какво да се стремят. По думите му е необходимо сами да намерят правилния път, което на млади години е твърде трудно. Твърди, че в началото всички се отправят по едни не толкова добри улички, от които изходът не е лесен, но не е и невъзможен. Смята също, че промяната в обществото ни трябва да започне от самите нас. От нашето възприятие за околната среда и другите. Смисълът да учим, работим, разговаряме и създаваме семейство. Какво правим ТУК И СЕГА и защо, има ли смисъл от него? Кое ни прави щастливи и как да го постигнем?
Искрено благодаря на автора на статията Михаил Михалев и екипа на вестник ,,Кореспондент“, без които тази статията нямаше да е факт.
Виж също ако от мен зависеше да прокарам образователна реформа, каква точно щеше да бъде тя?