Образование . 1 минутa

Предметът…

Предметът, образование, български език

,,Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.“

Вече като завършил средното си образование младеж и навлязъл дълбоко в проблемите му, реших да отворя една нова категория в блога си, а именно за Образованието.

Неслучайно започнах първата си статия в тази категория с откъс от стихотворението на Атанас Далчев ,,Книгите“.

Този откъс най-ясно показва, поне за мен, нашия 12-годишен цикъл от ученето по БЕЛ (Български език и литература). Добре, идеята е, че до 4 клас се учим да ,,четем и пишем“, а от 5 до 7 клас се запознаваме с околния свят чрез Литературата – това го приемам. А да не говорим, че в 5-ти клас учим за едни многобройни местоимения, които не знам къде ползвах наименованията им. Вместо да губим време, можехме да продължим да се учим как се пише стилно и интелигентно. Както споделих в първата си публикация в блога: на мен основата на писането и комуникацията ми дадоха онлайн игрите, а не от изучаването на местоимения и образователната програма, създадена от система на #КОИ.

За мен периодът 14-19 години или 8-12 клас е за създаване на личности, които трябва да могат след това сами да започнат живота си.

През тези пет години те трябва да открият себе си, да намерят своите добри и лоши страни и да ги подобрят, за да бъдат подготвени после за това, че ,,Борбата е безмилостно жестока…’’/Никола Вапцаров/. Вместо това ние учим за чужди личности, за ,,чуждия живот на някой чужд“. Вместо да се градим като личности, ние възхваляваме другите. Така си оставаме просто като една ,,кукувица-бродница’’/Елисавета Багряна/. Да, вие ще кажете, че трябва да се учат българските класици, да се знае откъде сме започнали. Да, това е така, няма спор, но съгласете се с мен, че това би било по-добре:

Днес изучаваме единствения сонет по програма, а именно ,,Пловдив’’ на Димчо Дебелянов. На следващия ден имаме един час, в който ние се опитваме да напишем сонет и по този начин да се доближим до делото на българския класик. Какво ще кажете за това¬? Да, знам, че някои от вас ще ме опонират, че не всички сме родени с вродена фантазия и с дарбата да редим рими. Да, аз пак ще кажа, че това е така, но всички ли сме родени да рисуваме и пеем, като само това правим в часовете по Изобразително изкуство и Музика…

Но чрез създаването на наши творби ние развиваме нашия език и креативност.

Създава се някаква форма на състезателност между учениците – кой ще напише по-добра творба. Но не, ние всеки един час анализираме чуждите творби, откъси, изречения, думи, букви и звукове /низходяща градация/. Еднаква задача за всички, липса на всякакво творчество, креативност и личностно развитие. Един път не видях на 41-ви въпрос от матурата да има задача като: ,,Формулирайте кратък разказ или стихотворение на тема ,,Ще бъдеш в бяло’’ или ,,Любовта като храм’’.

Другото е грамотността… Къде е? В часовете по Български език, които ги няма?

А може би е станала вече част от ,,Свръхземните въпроси, които никой век не разреши’’/Пейо Яворов/? Според статистиките България на кое място е по грамотност? Колко от българите могат да напишат имената си, а какво остава за договор, мотивационно писмо, CV? Не би ли трябвало тези неща да се учат и упражняват в училище в час по БЕЛ всяка година, защото това е най-важно? Вместо това ние учихме по литература ,,Тартюф’’ и след като го завършихме, въпросът беше – ,,В днешно време има ли хора като Тартюф?’’. Моят отговор е – Как няма да има, като всички го четем и се учим от него… Не правим ли точно това, а именно да се учим от него? Друг пример е ,,Декамерон’’. А него защо го учим? Тук не мисля да задълбавам, защото ще стане лошо… Но ще кажа, че по принцип искаме да запазим децата си, а им разстройваме съзнанието с такива творби.

За мен също така е редно да има в програмата по БЕЛ часове за говорене пред публика.

Езикът не е само писмен. За една бъдеща личност е много важно представянето пред публика, с каквото и да се захване. Организиране на публични уроци и представяния ще е отлична подготовка на учениците за бъдещия живот.

Още по темата за образованието тук.

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:

Петър Нефтелимов

Основател на блога за Практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com и съорганизатор на Предприемаческата програма на село Zero Start. Подвизавам се също като блогър, позитивен журналист в Uspelite.bg, предприемач, гост-ментор в няколко предприемачески програми, лектор на различни събития за предприемачество, доброволец в немалко проекти, по образование биотехнолог, а по свободно време с приятели – купонджия. Повече за мен на: Petar.Neftelimov.com

Може да харесаш и...

Практическите съвети за бизнеса • Facebook група

1200+
Членове
350+
Статии

Ако си прохождащ предприемач, тази група е точно за теб! В нея споделям полезни статии на доказаните професионалисти в България за предприемачество, бизнес, маркетинг, финанси и инвестиране, човешки ресурси… и още много!

ajax-loader