За оценките

В миналото се е учило в книжовни школи, като тези в Охрид и Преслав. Там са се учили само да четат и пишат. Имало и такива хора, които нямали възможност, защото трябвало да работят, за да изхранват семействата си.

След това започнали да се строят повече манастири, в които се е развивала писмеността.

Това дало напредък в грамотността на хората и в частност на българите. Започнали да се преписват и превеждат много книги от гръцки на български език.

После дошли килийните училища. Там са се учили и занаяти,
търговия и смятане. Децата пишели на пясък. Нямали са учебници, запомняло се всичко в час. Учениците много искали да се образоват.

Минало време и се появили средните училища и университети. Това още повече вдигнало нивото на грамотност на българина.

И не сред дълго се появила образователната ни система и прословутите ,,оценки’’.

Оценките и знанието. Тук ще си позволя да споделя един абзац от писмо на ученици до Президента на Република България отпреди две-три години:

,,Учиш материал с огромна сложност, разбрал или не правиш контролна, за която предвидливо си си направил пищов. Реално погледнато няма нужда да учиш или разбираш въобще, важното е да получиш отличен и да не ти се карат родителите. Това ли е целта на всичко? Да се научиш как да угаждаш на властта като мамиш незабелязано? Да нямаш капчица отговорност, а само фалшивото самочувствие, че ,,знаеш“?’’ – според мен не може да се каже по-добре 🙂

Началното образование. Първо се прие закон, че до 4 клас няма да се пишат оценки, а пак се им пишат оценки и си имат бележници… Как ще приеме един второкласник да има тройка по някой предмет? Какъв стимул ще му дадем – че той изобщо ще спре да учи този предмет! Ако още от малки почнем да ги „забиваме“ с оценките, какво ще очакваме от тях в бъдеще? Да се борят? А това се нарича създаване на ,,бъдещи овце’’! Тук важно е да си отговорим на кого е нужно това и защо!

На въпроса ,,Защо?’’ ще си позволя да споделя част от речта на американския професор по икономика Ричард Улф за образованието:

„В началото на всеки семестър изнасям малка реч, в която се извинявам на студентите, че ще трябва да ги оценявам. Обяснявам им , че не съм там, за да оценявам дали са картоф от първо, второ или трето качество. Не бих могъл да оценя умствените ви способности само по няколко написани под напрежение неща, когато не сте сдъвкали добре закуската си, или когато приятелката ви е разстроила с нещо. Да ви давам някаква оценка при такова положение е безумно. А и няма нищо общо с образованието.

Ако трябва да ви образовам, трябва периодично да чета написани от вас неща, да разговаряме, да ви давам мнението си – това е! Така би било разумно, но не го правим. Ние ви даваме задачи под напрежение, след което ви пишем оценки. И аз се извинявам на студентите, защото е обидно, нечестно и с цялата си откровеност им казвам:

Правя го, защото не искам да си загубя работата. От професорите просто изискват тези неща. Затова и ги правя, но това не означава, че ги одобрявам… Системата трябва да открие начин да обясни защо нямате работа – работа по принцип, работа за която сте учили, или такава, която ви е страст и обичате да правите.

Невъзможността да ви я осигури трябва да бъде обяснена по начин. Ето и как го правим: С ОЦЕНКИ. Напълно сериозен съм. Давам на теб ,,шестица“, на него ,,петица“, на нея ,,четворка“, на нея ,,шест плюс“. Всичко това има прекрасна функция. Означава, че работодателите, които имат недостатъчно работни места, ще ги дадат на тези с шестиците. Тези с петиците и четворките, които не получат работа – ще обвинят себе си. Не са достатъчно добри, трябвало е да учат повече, ходили са на грешните курсове или при лош преподавател… Каквото и да е, но те са виновни за провала. И вместо да се ядосат на системата, ще отидат и ще ударят няколко питиета в повече, защото се чувстват зле. Това е техника за оцеляване на съществуващата система: жертвите на системата да обвиняват себе си.“

За мен не е нормално да ходим на училище и да учим по някой предмет само заради оценката. Оценката нито ме храни, нито ми гледа семейството, нищо че тя може би ще е от съществена важност, когато ме приемат в университет или на работа. Не е ли по-важна креативността, идейността, практичността ми, способността ми да разговарям с другите?

Защо Стефчо, който слуша и разбира в час по математика, да има отличен, а Антончо, който има дарбата да рисува и през всичките си часове по математика си рисува старателно тихичко в крайния ляв чин, да има двойка? Не е ли точно Антончо този, който има възможност за блестяща кариера като архитект или дизайнер? И тази двойка би ли му осигурила блестящата кариера или би го закопала единствено, защото в този отрязък от време не му е до математика?

Може би затова в близките години се появиха и в България платформи като Кан академия и Уча.се – за да може ученикът да има възможност сам да определи КОГА, КЪДЕ И КАК да учи и където има пропуски да си ги попълни, без да го прави само и единствено заради оценката, която на всичкото отгоре – Не се и яде 🙁

Цялата реч на американския професор по икономика Ричард Улф може да видиш тук:

Знаеш ли още, че: HR е Балансьорът в Бизнесценозата?

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: