Стереотипите са навсякъде около нас. Проникват дори в най-независимите умове, като насаждат установени мисли и чувства в нас за определен човек, или предмет. Те карат някои хора да боготворят едни, а други да мразят.
От малки родителите ни казват кой как трябва да се държи, да се облича, кой на какво прилича.
Родители не осъзнават, че по този начин ни създават стереотипи за света. За свят, който сами трябва да разберем и опознаем. Техните думи ни се запечатват в паметта и си правим изводи кое е добре и кое не, според думите на родителите ни за даденото нещо, без да имаме опит и наша гледна точка върху него. Те пък са придобили тези критични мисли от техните родители, а те от следващите… И така до самия първоизточник. Първоизточник, който е самото общество или по-точно, само една малка група от хора, малка общност. Тази малка общност, която си е създала максими, определения въз основа на някакви общи признаци. Създала ги е, за да може да контролира цялата общност, като всеки индивид е натоварен с негативните качества на стереотипа си.
Всеки човек може да се определи към някаква общност въз основа на някакви общи признаци.
Но също така всеки човек е отделен индивид. Тоест той е индивидуален, единствен. И според науката, наречена еволюция: Под каквито условия да поставим другия, никога няма да се създаде същия индивидуален индивид. Индивидуални сме. Това означава, че име, фамилия, коса, очи, ръст, тегло, цвят, интереси, качества, националност… така са създадени, че има само една комбинация, и тя е Аз-комбинацията. Всеки сам по себе си е единствен. Не случайно местоимението ,,Аз’’ е от Първо лице, Единствено число…
Трябва да приемаме хората такива каквито са.
С техните добри и лоши качества. Без да им слагаме етикети, стереотипи. Природата така ни е създала, че качествата ни, било то добри или лоши, ще ни потрябват в един определен момент.
Виж другия поглед върху Нюансите сиво…