Чиста любов

През една пролетна вечер, когато цветчетата разцъфваха, дърветата се разлистваха, горите и полята се раззеленяваха, реките се надигаха от разтапящите се ледени късове, Елена се прибираше с менците вода от близката рекичка в бащината си къща. В далечината тя видя баща си да приема в дома си един добре облечен мъж.

Елена беше най-красивата и умната мома в селото, някои смятаха, че и в областта. Тя бе с руси коси и сини очи. Дъщеря на виден болярин, който имаше порок – хазарта, който го бе довел до разоряване. От тогава той търсеше богат мъж за дъщеря си.

На вратата бащата ѝ я посрещна с усмивка и каза:
– Дъще, намерих ти богат жених, който ще ни спаси от дълга. Влез вкъщи. Направи чай и го почерпи с хляб и сол, както повелява традицията ни.

Елена направи всичко, което заръча баща й. Поднесе хляба и чая на госта и извика баща си в другата стая да му каже нещо:
– Тате, ти знаеш колко много те обичам и че винаги съм била смирена пред теб, но сега не мога. Ти знаеш, че не искам да се омъжвам, защото никой мъж досега не ме е възприемал такава каквато съм, а само като предмет. Знам, че имаме дългове, ще си намеря някаква работа и ще се справим, само не ме омъжвай.

В селото се говорило, че преди да се роди Елена баща ѝ се молел на Бог да му се роди момиче, което да е най-красивото и умното на света. Така и станало, но с един недостатък. Бог я дарил с рядката дарба да чете мисли, така че да знае всеки човек какво мисли. Хората в селото смятали, че затова не искала да се омъжва, въпреки че имала много кандидати от различни области и региони.

Баща ѝ не можел да изпусне кандидата, защото дълговете му много нараснали. Затова Елена решила да избяга от бащината си къща.

Слънцето залязвало и Елена решила да се скрие в близката гора. Там се натъкнала на банда разбойници, които започнали да я преследват и да ѝ подвикват. Тя се опитвала да се измъкне от ръцете им, но без резултат. В този момент от нищото се появил един младеж. Той бил строен, чернокос, наметнат със зелена мантия. В ръцете си държал тояга, с която без проблем сломил разярените разбойници. Така той спасил Елена от ръцете им.
– Какво търсиш тук, в тази тъмна вечер? – попитал я непознатият.
– Избягах от дома си и търся подслон в гората…
– Но не знаеше ли, че в тази гора се крият най-кръвожадните разбойници?
– Благодаря, че ме спаси от тези зверове, но никога не бях идвала до тук и не знаех… – казала тя и срамежливо навела глава.
– Искаш ли да дойдеш с мен, в моя скромен дом? – попитал я той, подавайки ѝ ръка.

Елена кимнала в знак на съгласие. Момъкът свирнал с дървената си свирка, която висяла на врата му, и от нищото се появил един бял кон. Казвал се Ураган. Непознатият за миг яхнал коня и подал ръка на срамежливото момиче, за да се качи. Той я завел в една не толкова голяма къща, но не и толкова скромна. Там я запознал с баща си. Баща му бил виден болярин в околността и старейшина на селото, в което живеели. Младежът разказал за себе си на Елена. Той се казвал Зефир. Елена останала в дома на Зефир.

Минали дни и седмици. Между двамата се зародило чувството, което Бог нарича ,,Любов’’. Бащата на Зефир бил много щастлив, като гледал сина си колко е влюбен в Елена, но една тайна го измъчвала дълбоко. Затова един ден извикал Елена, за да говори с нея.
– Скъпо мое момиче, ти дойде в дома ни и го направи щастлив. – казал бащата и продължил. – Виждам сина ми как те гледа, как те обгръща с любов. През тези седмици и аз те обикнах и те приех за своя дъщеря, но има нещо, което трябва да ти кажа, от което зависи живота ви. Синът ми има тайна, която много добре се е научил да крие и живее с нея, но почти никой не предполага за нея.
– Каква тайна? – попита Елена и седна на най-близкия стол.
– Как да ти кажа?! Ами… Зефир се роди сляп, но благодарение на другите си сетива се научи да живее пълноценно, без да се различава от околните. Другите момичета, като научеха тайната му, го напускаха, но мисля, че ти си различна. Нали? – със сълзи на очите бащата разказа цялата тайна на новодошлата си дъщеря и се молеше да приеме сина му, а не да си тръгне, както другите.

Елена се замисли за едни малки неща, които за едно момиче са всичко. Замисли се, че Зефир никога не си е помислял ,,Колко е хубава?’’, ,,Какви хубави очи има?’’, ,,Каква хубава коса има?’’, ,,Добре ли е облечена?’’…, тези неща, които другите мъже постоянно си мислеха. В същото време тя си спомни как той яздеше Ураган, как без проблем и за секунди се справи с разбойниците, как всеки момент знаеше къде се намира и други странни за един сляп човек възможности. Тя разбра, че той е различен, както и тя, и още повече го обикна. Молбите на бащата се сбъднаха и Елена остана при Зефир, знаейки тайната му.

Виж също един разказ за…

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: