Съдържание на статията:
В предишната статия ти представих плюсовете и предизвикателствата пред кръговата икономика в България. Сега в поредицата за зелен бизнес на Neftelimov.com ще навлезем още по-надълбоко в темата. Ще се запознаем с най-отличаващите се примери за кръгова икономика* в България и Европа.
*Тук отново правя уточнение, че в следната статия използвам ,,кръгова икономика‘‘ и ,,зелена икономика‘‘ като синоними. Но знаеш, че кръговата икономика е частност на зелената икономика с акцент върху индустриалния цикъл.
Дялът на зелената икономика е все още далеч от нужното в световен план. Например, ако погледнем към борсовите пазари, едва 6% от световния пазар на акции идва от сектора на чистата енергия и екологичните услуги. И макар че се очаква този дял да расте с минимум 3% годишно, едва през 2019 година Лондонската фондова борса, която е една от водещите в Европа, обяви няколко инициативи в подкрепа на устойчивото финансиране на своите пазари – мярката за зелена икономика (за акционерни дружества с 50% или повече приходи от екологични решения), борса за устойчиви облигации.
Примери за кръгова икономика в Европа
Ако трябва да посочим примери сред компаниите в Европа, може би един от най-емблематичните (анализатори, учени и експерти) е този на Philips от 2015 г. за въвеждането на иновативния им бизнес модел за продуктовата им линия led-осветление. Philips Lighting преминаха успешно от продажба на електрически крушки към предлагане на осветление като услуга. По този начин клиентите пестят пари, като плащат само за използваната от тях светлина. Същевременно решават затрудненията с подмяната и изхвърлянето на изгорели крушки, както и с модернизацията на навигационната система. По-важното е, че Philips запазва контрола върху своите продукти. По този начин улеснява възстановяването на ценни материали и същевременно поддържа постоянни отношения с клиентите. Всички печелят.
Все повече вдъхновяващи примери за развитието на кръгова икономика извират от предприемаческите среди.
Екипът ни има възможността да се присъедини като ексклузивен партньор (национален хъб) на двете най-големи публично-частни общности на Европа за устойчива енергия и климатични иновации, EIT Inno Energy и EIT Climate-KIC. Тези две мрежи са инициирани и се финансират от Европейският институт по Технологии и Иновации (EIT). Обединяват над 600 от най-добрите и ефективни корпорации, университети, технологични и консултантски звена, инвеститори и предприемачески екосистеми с цел да развиват потенциала на регионите в Европа да постигнат тази „зелена“ визия.
В рамките на тези два хъба работят двата най-големи акселератора за зелен бизнес на Европа. Inno Еnergy Highway в областта на енергиите и Climate-KIC Accelerator в областта на климатичните иновации, които за последните 10 години са инвестирали в над 1400 стартиращи компании, привлекли над 1 млярд евро допълнително финансиране чрез инвеститори и продажби на зелени услуги и продукти.
Например първият в света електрически самолет с нулеви емисии, Lilium, e стартирал чрез акселераторската програма на EIT Climate-KIC.
Примери за кръгова икономика в България
Работим интензивно с бизнеса, за да подпомогнем първо разбирането в дълбочина на нуждите му за преход към зелена икономика, а след това – за да захраним този път с капацитет за иновации. Вече има компании в България, които заявяват гласно цели за преход към кръгови продукти и пасивни (близки до нулеви въглеродни емисии) производства.
Например Икеа обяви стратегията си за производство на продуктите си според принципите на кръговата икономика 2017 година, включително и в България, по време на Международния форум за Кръгова икономика, който реализирахме по време на Евро-председателството на България.
Отново през 2017 година бе даден стартът на Център за компетентност за кръгова икономика и чисти технологии, който ще се ръководи от Софийския университет. Той обединява капацитета на още 8 научни звена за развой на решения в тази сфера, които да захранват българския бизнес и общество.
Като хъб-мениджър на EIT Inno Energy и EIT Climate-KIC, подкрепяме стотици предприемачи със зелени идеи. Помагаме им да развият правилните умения и форма на осъществяване на тези идеи като успешен бизнес. От 2014 насам сме работили с над 200 предприемачески екипа с идеи за устойчив бизнес. Като сме привлекли над 1,34 млн. евро в български стартиращи компании.
Два примера за кръгова икономика, които може би най-добре демонстрират същността на трансформацията, за която говорим.
#1 Байомик е стартираща биотехнологична компания, която революционизира опаковките. Компанията предлага опаковки, напълно съобразени с принципите на кръговата икономика. Една от технологиите, които Байомик разработват, трансформира отпадък от агропроизводствата. Като слама например с помощта на вид гъба в алтернатива на стиропора – лека опаковка с термоизолиращи и удароустойчиви свойства, която обаче не гние 300 години на поляната в края на жизнения си цикъл. А бива оползотворена, тъй като се разгражда напълно, превръщайки се в тор и може дори сами да ги компостираме.
#2 Nasekomo са друг подобен пример. Първата биотехнологична компания в Източна Европа, която произвежда фуражи от насекоми от вида Черна муха (Hermetia illucens). Екипът им намери успешно решение как от органични хранителни отпадъци с помощта на природен механизъм да произведе отново храна. За момента продуктът на Насекомо е концентриран протеин. Подходящ за хранене на водни култури и домашни любимци. Амбициите са през 2022 г. да построят първата си индустриална фабрика, защото това е индустрия с огромен потенциал.
Дигиталните технологии могат да разгърнат огромно поле от оптимизации на ресурси и процеси.
Така че да минимизират въздействието на бизнесите върху околната среда. В тази посока работят компании като Grid Metrics и ENovaH20, които прилагат алгоритми, базирани на изкуствения интелект, върху многобройни източници на база данни, за да намалят драстично оперативните разходи на енергоразпределителните дружества и на енергийните търговци.
Една от успешните ни колаборации бе избрана за добра практика за цялата мрежа от 24 държави на EIT Climate-KIC. Това бе инициативата ни със Столична община, наречена Urban Challenge, която е първият в мрежата опит на община да захрани решението на наболял екологичен проблем (в случая – замърсения въздух) чрез отворени иновации и пилотно внедряване на предприемачески решения. Чрез този проект се реализира първата в София система за споделено ползване на електрически велосипеди. Оперира вече втора година и смеем да твърдим, че бе фактор в последвалото внедряване на електрически тротинетки за споделено ползване.
Примери за кръгова икономика в България и в цяла Европа бихме искали да виждаме все по-често.
Зелени решения в градовете и в цели индустриални вериги, за да могат добрите решения да намерят правилния контекст и мащаб. Така да реализират потенциала си за въздействие.
В тази връзка разбери също кои са 7-те аспекта на изграждане на бизнес в модерния свят.
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Мария Александрова
Мария Александрова е мениджър иновации и предприемачество в Клийнтех България – бизнес мрежа за развитие на чистите технологии и устойчив растеж. Работи по редица иновационни проекти и тренинги в областта на устойчивото развитие. Като координатор на Aкселераторската програма на Climate-KIC в България е работила с над 30 български стартиращи компании със зелени бизнес решения. Тя е сертифициран иновационен мениджър към Climate-KIC Certified Professional и член на мрежата на коучовете на Climate-KIC.
