Кръгова икономика в България: Плюсове и предизвикателства

Преди месец започнах нова поредица от статии за зелен бизнес в Neftelimov.com. В първата статия представих обстойно каква е разликата между кръгова и зелена икономика. Сега да видим всеки бизнес ли може да се превърне в кръгова икономика* и какви са предимствата от това за България.

*Тук правя уточнение, че в следната статия използвам ,,кръгова икономика‘‘ и ,,зелена икономика‘‘ като синоними. Но знаеш, че кръговата икономика последствие и част от зелената икономика с акцент върху индустриалния цикъл.

Превръщането на предприятия в кръгова икономика за някои бизнеси е обозрима задача, а за други е много предизвикателна.

В наше време продължават да съществуват общества/икономики тотално зависими от конкретен ресурс. Уязвени системи вследствие на неекосъобразни предприятия/бизнеси и производства, в които 80% от вложения ресурс се превръща в отпадък още преди продуктът да е напуснал фабриката. Трансформацията е на дневен ред и може да се осъществи чрез:

  • заместване на материали с по-екосъобразни или рециклирани (отпадък от друго производство);
  • увеличаване на ресурсната ефективност;
  • включително чрез оптимизация и дигитализация (дематериализация на процесите);
  • ефективност на труда;
  • създаване на продукти с друга концепция – екодизайн, позволяващ взаимозаменяемост на частите;
  • надграждане, удължаване на жизнения цикъл на продуктите;
  • въвеждане на нови бизнес модели и нови норми за потребление.

Кои са предизвикателствата при създаване на кръгова икономика и как да се справим с тях?

Предизвикателството пред възприемането на зелената икономика е може би многопластово. С други думи казано, ние сме изправени пред проблем с множество измерения и нужда от системна промяна от много участници.

Фокусирането върху постоянни и увеличаващи се печалби и растеж на БВП е неефективно от гледна точка на дълготрайна устойчивост.

Човекът е единственото живо същество, произвеждащо отпадък! Как сме го постигнали?

Например чрез конструиране на линейна икономика, традиционно следва стъпка по стъпка плана „вземи-изхвърли“. Това означава, че суровините се потребяват с идеята, че са неизчерпаеми, след което се трансформират чрез производствени процеси и технологии в продукти, които се използват, понякога еднократно и накрая се изхвърлят окончателно като отпадъци. Стойността в тази икономическа система се създава чрез производство и продажба на възможно най-много продукти. И по този обречен модел са организирани всичките ни технологии, процеси и дори нагласи като например, че клиентът заплаща за притежание на даден продукт, а не например за използване на функцията му.

Към тези стереотипи на потребление можем да добавим и така наречения технологичен фактор.

Доказан феномен, който показва, че колкото по-екощадяща технология се предостави на потребителя, толкова повече той е склонен да я експлоатира повече (например имаш по-икономичните лед крушки, но използваш повече крушки от преди, когато си имал неефективните жички).

Глобализацията също допринася негативно. Либерализацията на търговията улеснява повишаването на производителността на труда и ефективността на ресурсите. Но едновременно с това, води до много повече производство и потребление, а оттам и до по-голямо използване на ресурси. Западният начин на живот и нестабилното използване на природата и ресурсите стават все по-глобални.

кръгова икономика в българия

Какви са плюсовете от кръгова икономика за България?

България няма как да бъде подмината от тенденциите за трансформация към зелена икономика – както в регулаторната рамка, така и чрез икономическите лостове – като растящите цени на ресурсите и технологичните, така и в социален план в лицето на потребителските и обществени нагласи и потребление. Тази година, например, няколко български града се включиха в световното протестно движение за климата.

Преходът към зелена икономика също така е шанс за България да използва глобалното преориентиране, за да трансформира и профилира собствената си икономика. От нискоефективна и ресурсоемка към икономика, базирана на знанието, дигитализацията и зеления растеж, генерираща висока добавена стойност и гарантираща дългосрочната ѝ устойчивост.

Концепцията за баланс между икономическия растеж, здравето на екосистемите и социалното развитие са благоприятен шанс за България.

Това ѝ дава възможност да преоцени уникалните си природни дадености, качествата и потенциала на човешкия капитал и икономиката си. Да завоюва по-добро място в световните класации както за качество на живот, така и за иновационна активност.

Премини към следващата моя статия, а именно да разбереш примери за кръгова икономика в България и Европа


Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:

Мария Александрова

Мария Александрова

Мария Александрова е мениджър иновации и предприемачество в Клийнтех България – бизнес мрежа за развитие на чистите технологии и устойчив растеж. Работи по редица иновационни проекти и тренинги в областта на устойчивото развитие. Като координатор на Aкселераторската програма на Climate-KIC в България е работила с над 30 български стартиращи компании със зелени бизнес решения. Тя е сертифициран иновационен мениджър към Climate-KIC Certified Professional и член на мрежата на коучовете на Climate-KIC.

 
Пиши ми.  
Искаш нещо да кажеш?
+

Практическите съвети за бизнеса • Facebook група

0 +
Членове
0 +
Статии

Ако си прохождащ предприемач, тази група е точно за теб! В нея споделям полезни статии на доказаните професионалисти в България за предприемачество, бизнес, маркетинг, финанси и инвестиране, човешки ресурси… и още много!