Тук си, за да работиш, а не да мислиш!

Преди няколко дни, мой познат имал среща с неговия шеф. Едно от нещата, които не се нравило на началника било, че получавал доста идеи, предложения и непоискана от него информация, касаеща рационализация на процеси. Не, че в тяхната фирма не обичали проактивните хора, но някак си оценявали и се нуждаели по-скоро от оперативните, или онези, които не мислят повече от необходимото… Колко е необходимото – така и не разбрал моят познат. Не разбрах и аз…

Тази случка ме накара да се замисля дали това с проактивните хора е изолиран случай или практика…

След това негово споделяне, попаднах на няколко статуса в социалните мрежи и мнения на други познати и непознати. Те споделяха, че тяхното мнение не се зачита в компаниите, в които работят. Предложенията им се отхвърлят, без обратна връзка и едва ли не – проактивността им не се толерира. Същите се чувстват демотивирани и разочаровани. Взелите отношение под тези статуси се чудеха защо. Аз също се позачудих и осъзнах, че това не е изолиран случай.

Нима има такива работодатели, които неутрализират с мълчание идеите на своите служители? Има ги и още как, но как оцеляват? Това е друга тема.

Да си отговорим заедно на следните въпроси за проактивните хора:

  • Ако хората наистина са ценен ресурс, както тръбят работодателите, то не ги ли прави още по-ценен фактът, че могат да мислят, предлагат, питат, споделят?
  • Ако по време на интервю за работа са споделили очаквания към някого, че се толерира споделянето на идеи, предложения и проактивността е ценност, то защо след това показаното е в разрез с казаното?
  • Ако си проактивен и имаш опит, предложения и ирелевантни добри практики, то това директна заплаха ли е за твоя ръководител, на когото му разваляш комфорта?
  • Ако послания от рода – „всичко тук се прави така, не умувай много“ или „при нас е така – оправяй се“ е начин на мислене и част от корпоративната култура, то подобен тип компании дали лесно намират и задържат хората си?
  • Ако искаме само оперативни хора, които се управляват от ленив, закостенял и неадаптивен мениджмънт, дали ще оцелеем при тази динамика на пазара?

Проактивните хора Някой има ли нужда от тях

В следната статия на Neftelimov.com ще помислим заедно защо все повече се искат чисто и само оперативните, а не проактивните хора.

Заплаха за статуквото в компанията:

Адаптивността не е имитация. Тя е силата да се съпротивляваш и да възприемаш нови неща. – Махатма Ганди

Вкопаването на различни хора и професионалното им капсулиране е една от причините да не се харесват проактивните хора. Навсякъде има служители, които имат самочувствието, че са най-старите, видели са всичко и могат всичко. Другите, а не те, носят промяната. Различното мислене, другата динамика и страст са характерни за проактивните хора, но дали някой има нужда от тях?

Това е директна заплаха за вечните служители – пуснали се по течението, удовлетворени, но неангажирани бивши стажанти, настоящи топ мениджъри. Едва ли тези хора биха допуснали някой различен да вирее сред тях, напротив – биха го саботирали. „Зона на комфорт“ – чувал съм за подобно клише, но какво значеше?

„Тоя за казарма чувал ли е?“

Колко сложно ни е да приемаме нови идеи особено ако идеите ни изглеждат твърде прости, за да разрешат проблемите, които ни изглеждат твърде сложни. – Юрген Торвалд

Може и да е чувал, но да не е бил – причините са доста. Онзи по-забравен за по-младите, но романтично измислен статус на старите войници, че прослуженото време, а не добавената стойност, която създаваш, ти дават тласък и тежест. Май така е и за част от компаниите.

Все още по места има хора, които съдят по теб по това колко години работиш там, а не какво създаваш като служител, каква е добавената ти стойност. С две думи – мерят ти стажа, а не резултатите. Никой не харесва по-новите колеги, по-младите такива, занимаващи се с много неща, проактивните хора, защото именно те са носители на идеите, необременени и с желание да се докажат. В такива ситуации, доста бързо им се подрязват крилете – или ставаш един от нас, или напускаш.

Проактивните хора Някой има ли нужда от тях

Работи, не мисли много…

Промяната е законът на живота и тези, които гледат само в миналото или в настоящето със сигурност ще пропуснат бъдещето. – Джон Ф. Кенеди

Първоначално ти го намекват, после ти го казват неформално на някой обяд или някъде ти шушукат по коридора. Където има работа без мисъл, тя се превръща в такава без… смисъл. Започваш да се чудиш защо не приемат идеите ти, кое смущава мениджъра ти, за да обсъдите предложенията?

Простичко – не му е приоритет, защото или не разбира казаното, или изначално не ти вярва, или е проучил от останалите, че си много идеен. След това – изисква се мисловен процес и от него, вероятно и усилия. кой би искал да се натоварва излишно, щом може и по стария начин. Страх от промяна, нежелание за промяна, неразбиране на промяната…, затова – ,,Работи и недей много да мислиш – има кой да мисли вместо теб…‘‘.

Проактивните хора се управляват по-трудно.

Всички промени носят със себе си нови възможности. Затова реакцията на организациите на измененията не трябва да са изчакване, а повишаване на активността. – Джак Уелч

Факт – проактивните хора не са лесни служители, но кое е лесно в бизнеса вече. Те се различават от останалите, защото имат мнение, позиция и предложения, които понякога са в конфликт с някой по-старши или по-любим. Тези хора мислят, знаят си правата, търсят обратна връзка и не ги е страх от нечий вменен авторитет. Напротив – често валидират неговата експертиза и адаптивността му като служител или мениджър.

Да си проактивен означава много – да си проактивен е ценно за организацията, да си проактивен е полезно за твоя мениджър, но къде, кога… и за кого? В кои компании извличат максимума от индивидуалния потенциал на служителите си? Къде са „талантите“ и дали този изхабен термин не остана като поредното клише в обявите за работа? Не бих искал да отговарям вместо теб.

Проактивните хора Някой има ли нужда от тяхПроактивните хора Някой има ли нужда от тях

Оперативните хора са по-евтини на компаниите.

Хората често виждат само това, което предварително очакват да видят… – Даян Сетърфийлд

Какво значи да си оперативен обаче – да работиш каквото ти кажат, да работиш, за което са те наели и само него, да работиш, фокусирайки се само в това. Оперативните служители не умуват излишно, не са философи, защото движенията са фиксирани, установени и разписани, следят се и всеки ден е един и същ.

Този тип хора нямат нужда от постоянни обучения. Не посещават конференции. Не споделят нищо от себе си, защото еднообразните подходи в разнообразните задачи не предполагат творческа мисъл – нито допълнителни въпроси. Оперативните хора са по-евтини на бизнеса. По-лесно се управляват и не напускат компанията толкова често.

Оперативните хора в никакъв случай не са лоши, мързеливи или гадни. Те са добри, но не са най-добрите служители. Със сигурност обаче са най-удобните.

Вярвам, че всеки проактивен човек в голямата си част е и оперативен, докато не съм убеден в обратното – оперативните не са особено проактивни. И отново да го потвърдя – тези хора са ценни по своему!

Свръхквалифицираните.

Има само един начин да избегнеш критиката – не прави нищо, не говори нищо, не бъди нищо. – Аристотел

Един от най-честите откази след интервю за работа е, когато кандидатът е задал повече въпроси от представителите на компанията.

Проактивните хора питат за всичко – компания, ценности, цели, успехи, мениджмънт, опции за развитие, КСО активности и каузи. Оперативният човек има нагласата и пита единствено за естеството на работа и каква заплата очакват в края на месеца.

„Какво ще го правим тоя, ако го вземем при нас“? – често обсъждан въпрос между HR и пряк ръководител. Има какво, но минимум на единия не му стиска. „Тоя или тая“ могат да бъдат окачествени като философи, прекалено мислещи и много говорещи. Това май ни отличаваше от животните или бъркам?

Проактивните хора Някой има ли нужда от тях

„Ти акъл не ми давай, пари ми дай.“ ще каже Бай ти Ганя.

Защо му е на някого акъл, когато знае и може всичко, прочел е най-новите книги (обожавам буквализма), бил е на най-скъпите обучения (според него), цитира всички известни консултанти наизуст (кой ли не ги цитира вече в социалките)? Защо са му хора, които да мислят, предлагат или подлагат на градивна критика нечие решение?

Мнозина работодатели и мениджъри все повече се уповават на един от най-големите диктатори на миналия век Сталин:

Незаменими хора няма.

Или пък другото негово мото:

Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем.

Интересни съвпадения с мисленето тогава и ситуацията днес – има проактивност – има проблем, има оперативност – няма проблем. Има хора на Пазара, но нямам служители… глад за кадри.

Проактивните хора винаги ще намерят място под слънцето.

Мнозина от тях излязоха отдавна от Пазара на труда като активна работна сила. Част от тях се сблъскаха с липсата на разбиране и приемане, други бяха обявени за неперспективни, а трети като трън в очите на бившите стажанти и настоящи мениджъри. Те вече работят за себе си – по свои начин и стандарт и със свои цени и условия.

Всеки един от тези хора е избягал от буквализма и оперативността в мисленето на своя пряк ръководител, мудността на корпорацията в която е бил, вкопания колега отдясно, който никога не е работил някъде другаде или онзи отляво, които недоволно плюе по работодателя си, но едновременно с това му се подмазва. Всеки ще намери решение за себе си – някой още днес, а други, когато вече е късно.

И другият път, когато искате да назначите проактивна личност, която е по-будна от останалите на интервюто, бъдете готови да отделяте време за нейните идеи и предложения, защото в адаптивните и напредничави компании подобен начин на мислене се търси, стимулира и развива. Там няма глад за кадри!

В тази връзка виж кои са 7 съвета за намиране и задържане на точните хора в организацията


Професионалист ли си?

Регистрирай се БЕЗПЛАТНО в Указател за професионалисти и достигни до повече потенциални клиенти!

Един проект на Neftelimov.com

Милен Великов

HR експерт Милен Великов има богат опит с различни компании в България. Учил в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата на човешките ресурси. През 2015 г. печели приз „HR изгряваща звезда“ от Българската асоциация за управление на хора. През същата година е награден и с „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“. От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса към хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст.

Искаш нещо да кажеш?
 
Пиши ми.
 
Искаш нещо да кажеш?
+