Съдържание на статията:
Начинът на мислене толкова ли е важен за успеха ни в живота и бизнеса? Ще разберем днес от един истински професионалист, който за мое голямо удоволствие е почетен гост в блога ми.
Карина Карагаева е сертифициран корпоративен обучител от MSI (Management and Strategy Institute, Downigntown, USA) и мениджър „Проекти“ в Innovation Starter. Професионалният ѝ опит включва работа за корпоративни гиганти от ранга на Apple Inc, IBM и Xerox, като същевременно добре познава и стартъп екосистемата в България и Европа. Карина изследва задълбочено функционирането на мозъка, научно доказаните механизми за повишаване на продуктивността и личната ефективност и нетрадиционни похвати за развиване на лидерски качества. В момента управлява компания, която разработва дигитален продукт, който помага на хората да бъдат по-продуктивни и удовлетворени на работното си място, посредством технология с изкуствен интелект.
И сега нека се насочим към статията ѝ…
Готови ли сме да подложим на съмнение идеята, че интелигентността и талантът са ключовите фактори за успех?
Можем ли да допуснем възможността и едновременно с това да поемем отговорност, че „mindset”-ът или ,,начинът на мислене/нагласата”, е онова, което определя нашите резултати във всеки аспект от живота ни? Ако отговорът е „ДА”, то тогава да видим как да превърнем тези нагласи в актив за бизнеса си и личната си реализация.
Това няма да бъде статия от типа „3 лесни стъпки за…”, „5 начина за гарантиран успех” или нещо от сорта. Необходимо е да направим обстойно разглеждане на системата си от вярвания за себе си, света и успеха като цяло. Това е комплексен себерефлективен и творчески процес, който не е лек, но със сигурност води до осезаема трансформация както на личността, така и на организацията, от която сме част.
Не е трудно да видим, че успешните личности далеч невинаги са най-интелигентните или талантливите. Ако имаме достатъчно смелост да погледнем собствения си живот, може би ще видим, че колкото и да сме умни и талантливи ние самите, това само по себе си може би все още не е довело до желания успех. Но решението да изследваме и трансформираме начина си на мислене, ще направи точно това и науката има стабилни доказателства в тази посока.
Начинът на мислене (mindset) е два типа според теорията на Карол Дуек – fixed mindset и growth mindset.
Дуек постига изключителни резултати в изследванията си сред ученици и доказва на практика как напредъкът им зависи не толкова от генетични предпоставки или специфики на средата, а по-скоро от разбирането им за самото учене и за това КАК подхождат към себе си и към света.
Накратко fixed mindset има следните характеристики:
- възприемаме интелигентността си за статична и не подлежаща на промяна;
- не сме склонни да приемаме предизвикателства и рискове;
- отказваме се лесно;
- смятаме полагането на усилия за нещо неприятно и излишно;
- игнорираме негативната конструктивна обратна връзка;
- чувстваме се застрашени от успеха на другите и завиждаме.
От друга страна growth mindset се характеризира със следното поведение:
- разглеждаме интелигентността като подвластна на промени, чието развитие може да продължи цял живот;
- с радост приемаме предизвикателства и рискове;
- отличаваме се с постоянство;
- разбираме усилията като път към постигане на майсторство;
- учим се от критиката за себе си;
- радваме се на успеха на другите.
Тези две отправни точки за разбиране на нагласите са само началото на модерното изследване по темата, което продължава в още няколко направления и безспорно доказва, че начинът на мислене има ключова роля и за бизнес успеха. По-интересна за мен е Ашли Бюканън, която надгражда идеята за fixed mindset и growth mindset с концепцията за benefit mindset. В нейното изследване от 2016-та тя говори за начин на мислене, който включва идеите за принос и лидерство. Ако в концепцията на Дуек се отговаря на въпросите „Как действам и как уча?”, то Бюканън пита:
Защо действам така и кого засягат действията ми?
Тук идва ред и да си зададем въпроса – „А бизнесът не е ли именно това?”.
Организациите се създават, за да доставят стойност чрез действията си на други хора, а в още по-добрия случай това да е мотивирано от някаква ясна мисия и висши ценности. На организационно ниво търсим отговори на въпросите:
Защо правим този бизнес и кого засягаме с него?
Като лидери ние имаме за задача да търсим отговори първо за себе си, после да се обърнем към мениджърите си и не на последно място да знаем доколко тези отговори са ясни и на служителите ни.
Може би това ти звучи абстрактно и се чудиш доколко е релевантно за твоя бизнес и по-конкретно как ще се отрази на финансовите показатели?
Всъщност в глобален мащаб отдавна се развиват идеите за Споделена икономика и Съзнателен бизнес, които залагат на т.нар. баланс:
Бъди добре – прави добро (being well – doing good).
Концепцията за съзнателен бизнес твърди, че единствените устойчиви бизнес модели, които ще оцелеят в динамиката на настоящата икономическа ситуация, са онези, които са готови да градят стратегиите, продуктите и услугите си около грижата за три основни елемента:
- Печалбата.
- Хората.
- Планетата.
Време е да преосмислим цялата концепция за успех и просперитет, защото скоро и цифрите безмълвно ще започнат да ни показват нуждата от промяна. Клиентите узряват за идеята, че не просто купуват, а инвестират…
В продукти с кауза и в компании с ценности.
Днес е по-лесно от всякога да участваме в изграждането на бъдещето и може да сме сигурни, че всички ще се възползваме от тази възможност. Не просто защото е готино, а защото е въпрос на оцеляване. Поради изключителната пренаситеност на пазара, големите играчи ще бъдат онези, които имат истинска мисия и тя е вградена в продуктите, процесите и начина на мислене на служителите. За да може да превърнем компаниите си в лидери на пазара в този смисъл е необходимо да работим активно на ниво култивиране на подходящи нагласи у хората, които градят бизнеса. В този случай важи аналогията за дървото:
Най-добрият момент да посадиш дърво е бил преди двайсет години. Вторият най-добър момент е сега.
В идеалния случай сме можели отдавна да започнем активно да наблюдаваме и да се грижим да задаваме подходящи нагласи у служители си, но настоящият момент също е добро начало.
Важно е да се отбележи, че начинът на мислене определя как реагираме на предизвикателства.
Което в последствие влияе на умението ни да владеем себе си и да управляваме, да правим добри избори в трудни ситуации и да откриваме ефикасни решения на проблемите. Всичко изброено оказва пряко въздействие на успеха ни като лидери. Така че е ключово да открием какви са преобладаващите нагласи – първо нашите собствени, а след това на служителите.
Следва да решим и дали искаме да действаме в посока да ги трансформираме. Представи си да може да разчиташ на 30% повече ангажираност от мениджърите си, повишена продуктивност на всички нива в организацията и по един изключително силен нов продукт всяка година. И ако трябва да се върна на идеята в началото…
Талантът и интелигентността безспорно играят роля, но не са ключови за постигане на изброеното.
Когато говорим за ангажираност – говорим за личната нагласа на всеки да допринася (benefit mindset).
Когато говорим за повишена продуктивност – говорим за убеденост, че личните резултатите подлежат на подобрение (growth mindset).
Когато говорим за един изключително силен нов продукт на година – говорим за вътрешна нагласа, че поотделно и заедно можем да създадем за другите висока стойност (концепцията за съзнателен бизнес).
Идва въпросът: Как променяме нагласите на служителите, така че да отключим този потенциал?
Ако в момента нямаме ясен отговор, това е нормално. Необходимо е да създадем в себе си и в мислите си ново пространство, в което да може да се появи този отговор. А всъщност той е много прост (или пък не)…
Променяйки собствените си нагласи, променяме и компанията си.
Независимо каква позиция заемаме в нея. Когато сме съзнателни за собствения си начин на мислене, разполагаме с избора дали и как да го променим.
И за да кача нивото на абстрактност на този материал още малко, ще дам следния пример от теорията за холографската вселена на Майкъл Толбът:
Частта се съдържа в цялото и цялото се съдържа във всяка част. Тоест всяка промяна на индивидуално ниво се отразява и на голямата картина. Въпросът е доколко имаме сетива за това и готови ли сме да поемем тази отговорност с нейните последици…
Какъв е твоят отговор?
Искаш да се срещнеш лично с Карина и да почерпиш от нейния опит? Включи се в рамките на Innovation Explorer Day 2018, където тя ще води своя работилница по темата.