Съдържание на статията:
Всеки един от нас е бил на интервю за работа и вероятно скоро ще бъде отново. Малцина не са се докосвали до това преживяване поради поне две причини – достатъчно са добри, за да бъдат назначени без този етап от подбора или просто са… непълнолетни и/или все още не работят поради някакви други (здравословни, емоционални, религиозни и т.н.) причини.
Някои от нас са били и в ролята на кандидати за работа, и интервюиращи.
Свиква се и с двете. Мнозина интерпретират интервюто като непреодолима пречка за започване на желаната работа, поради различни предразсъдъци и стереотипи – процесът е предрешен, HR-ите са предубедени и недостатъчно квалифицирани, за да разбират от моята работа, дискриминация, „тъпи“ въпроси и т.н. Все по-често кандидатите за работа осъзнават, че интервюто за работа е двустранен процес на харесване, убеждаване и приемане на двете страни – бъдещият работодател и потенциалният нов служител.
Без интервю за работа в големите корпорации, фирми и организации – не може!
Това е необходим елемент от подбора, независимо от позицията, размера на заплата, наличието на голям или малък трудов стаж. Благодарение на интервюто, могат да се определят вътрешните мотиви на кандидата, за да бъде част от тази компания/екип, миналото му професионално представяне, което в не малко случай е различно от описаното в Автобиографията, неговите виждания за определени процеси, както и възможност да научи повече, за да направи своя информиран избор.
В Интернет има милиони статии как да се държим по време на интервю, какво да говорим или не, къде да са ни ръцете и т.н.
До болка познати клишета и за кандидатите за работа, и за хората провеждащи интервютата. В много случаи, провеждащите интервюта не са HR-и, a бъдещи ръководители или колеги. Споделям това, за да се знае, че не всеки, който задава въпросите по време на интервю е достатъчно компетентен да го прави и не всеки е от отдел „Човешки ресурси“, но това е друга тема… Та за интервюто си говорихме и новото схващане, че процесът е двустранен. Защо мисля и вярвам, че е така:
#1 Общуването по време на интервю
Комуникацията е двустранна и се определя по време на интервюто така, както двете страни определят деня и часа за всяка една от тях, за да се стигне до среща. Това не е едностранен процес или ако е такъв, то по-добре не си губете времето с него.
#2 Право на въпрос, право на отговор
Всяка една от двете страни може да задава своите въпроси и да прави допускания, които да валидира в процеса на подбор. За мен това е среща, на която всеки един разбира малко повече за другия и е в състояние да вземе информирано решение дали да предложи работа и дали да я приеме.
#3 Първото впечатление
Кандидатите могат да избират своето място за работа, а интервюто е първият им допир с бъдещата организация и нейната специфична корпоративна култура. Ако срещата ви закъснява, представителите на организацията не се държат професионално и са достатъчно хаотични в задаването на въпроси, то едва ли това е вашето място.
#4 Питай, за да знаеш
Всяка една от двете страни си запазва правото да не отговаря на въпроси, които са конфиденциални или нямат отношение към позицията. Относно кандидата, такива въпроси могат да го дискриминират в бъдещ период. Важно е, когато се предостави формална възможност на кандидата да пита, то той да е намислил предварително 3-4 въпроса, които да касаят неговите специфични професионални потребности. Един пита за ценностите на компанията, друг за бонусната схема, а трети за екипа – неговата експертиза и профил.
#5 Ако нещо е едностранчиво – то е сбъркано
Нито една от двете страни не може да приеме условията на другата, освен ако не иска. Тези условия винаги могат да са под формата на преговори от едната или другата страна, но се парафират и от двете.
#6 Привилегията да си ИТ
За някои позиции и браншове, кандидатът за работа би могъл да определя условията, срещу които би работил за дадена организация, но това в дългосрочен аспект се заменя от количеството на работа, нейното естество и доколко условията на работната среда предполагат непрестанно учене и забавление. Сещате се за кого говоря, нали?
#7 Ако искаш да са честни с теб, то бъди честен с тях
По време на интервю, всяка една от двете страни може да се аргументира за всяка своя дума, да запази правото си за допълнителни въпроси и да се откаже във всеки един момент от процеса. Докато това продължи, всяка една от страните очаква от другата да е честна и откровена.
Всеки един кандидат трябва да осъзнае своята уникалност и конкурентни предимства, независимо от позицията, за която кандидатства. Звучи клиширано, нали?
Убедил съм се за себе си, че това работи, независимо дали съм кандидат за работа, или съм ролята на HR. Границата между това да имаме самочувствие по време на интервю и да изглеждаме самонадеяни е доста тънка. Вярвам, че човек трябва да премине поне няколко интервюта, за да се сблъска с целия процес – така би надградил своята значимост като професионалист и уникалност като човек. Има и нещо друго, което е много важно:
НЕКА ОТКАЗИТЕ ДА НЕ ВИ ОТКАЗВАТ, драги кандидати за работа.
Това не ви прави неподходящи, а по-скоро има някой по-подходящ от вас за тази позиция, в този момент, за този екип, при този мениджър. Не спирайте да търсите, учите, да се доказвате, защото след 3-4 г. на упорит труд и признания ще бъдете в позиция вие да избирате работодателя си. От личен опит го казвам!
Още полезни статии по темата за успешното интервю за работа
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Милен Великов
HR експерт Милен Великов има богат опит с различни компании в България.
Учил в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата на човешките ресурси. През 2015 г. печели приз „HR изгряваща звезда“ от Българската асоциация за управление на хора. През същата година е награден и с „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“.
От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса към хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст.
