Съдържание на статията:
Колко пъти си бил на интервю за работа? А колко пъти са те питали каква заплата очакваш за позицията, за която кандидатстваш? Навярно това е един от най-трудните въпроси за кандидатите по време на интервю… твърдение, което съм валидирал нееднократно. Реакциите са различни – от отпиване на вода след въпроса, тежка въздишка, нервна усмивка, облягане на стола и гледане в земята, до откровеното „Ми, не знам…не съм мислил“, през клишираното „Парите нямат значение за мен.“ и стигнем до несериозното „Колкото ми дадете“. Сигурно има и други опции, но тези са често срещаните в моята практика като HR.
Бъди убеден, че всяка една организация има предварително одобрен бюджет за заплата, нива „от-до“, в зависимост от кандидатурата и нейния предходен опит/проекти/образование, както и че този въпрос е важен поради различни аспекти във връзка с продължаването на подбора. В доста случай именно това е и отправната точка за изготвяне на предложение за работа. С две думи – колкото неудобен, толкова и важен въпрос.
Знай цената си и бъди аргументиран защо смяташ, че определено възнаграждение е удачно за теб.
Всяко увъртане, излишно рефериране към недоказани изследвания за нивата на заплащане и споделяне на информация от сайтове като bgrabotodatel е излишно и рискуваш да изпаднеш в хаотични обяснения и недоказани твърдения. Другият любим подход от практиката е да се цитират нивата в съответен бранш или отрасъл, а на молба да ми споделят линк към информацията или източника, който имат…
В ролята на представител на работодателя по време на интервю не се интересувам от нивата на заплащане, какво се говори някъде си, кой каква недоказана информация има и „източниците“. Не ме интересува също предходната заплата. Това е конфиденциално и не си длъжен да го споделяш никъде. Мен лично ме интересува персоналната ти аргументация защо искаш тази заплата и откъде изхождаш логически до самата цифра. Аргументи, това е!
Ето как бих отговорил на твое място на въпроса „Каква заплата очаквате за тази позиция?“:
#1 Изхождай от конкретния си професионален опит.
Реално, за да бъдеш поканен на интервю, то до голяма степен е, заради опитът, който имаш, независимо дали е ирелевантен, или не. Той е първата отправна точка, защото стъпвайки на него, кандидатът може да се аргументира по-лесно и работодателят по-разбираемо да осъзнае дали и с какво интервюирания ще допринесе за развитието на Организацията и отдела. Придържай се към него и не се разпилявай, освен ако някой не те попита за нещо конкретно.
#2 Реферирай към образованието, което имаш, професионални курсове и квалификация.
Теоретичната подготовка е важна дотолкова, доколкото съм наясно кое какво е, от какво е породено и до какво води като продукт/услуга/процес. Образованието дава среда, не вменява професионални компетенции. Все по-често се ценят различните квалификации, които са международни и валидират професионален обем от компетенции и знания, а не са просто абревиатура на английски език. Тази международно призната квалификация носи самочувствие и е свързана с определена инвестиции от страна на кандидата, която се очаква да се изплати във времето. Смело стъпвай на този аргумент!
#3 Прави препратки към конкретния опит, който имаш, спрямо изискванията, проектите, доставчиците, бранша.
Активното слушане тук е важно, защото чувайки детайлите за бъдещата позиция и отдела, кандидатът може да реферира към конкретните задачи, цели и постижения, които е постигнал в предходния/предходните си работодатели. Много добре се приема споделянето на конкретния опит при работа с доставчици, клиенти, специфичен софтуер, различни култури и международна среда. Като уникално предимство може да се споделя работата в конкретен бранш, институции и норми – вътрешни правила и процедури, стандарти за качество и др.
#4 Отчитай специфичните разходи на месечна база и стандарта на живот, който имаш.
Всеки един от нас има обем разходи всеки месец, независимо дали работи, или не. Това е отправна точка, над която се надгражда. Мнозина от нас имат кредит, живеят под наем, имат семейства, споделят екзотични хобита, свързани със спорт, пътувания и др. Всичко това са разходи, които биха се покрили от заплатата на всеки един от нас. Това е добър аргумент, които може да се вметне, но не и да бъде водещ. Всички имаме установен стандарт и качество на живот, нали така? Всяко стъпало по-долу от него, едва ли, ще повлияе позитивно на субективното ни благополучие (щастието).
#5 Ако имаш външни/вътрешни признания за работата си, то могат да са една от отправните точки за обратната връзка към това, което правиш.
Нека не бъдем скромни, ако имаме призове, награди и признания, за това, което правим в работен и личностен контекст. Това добавя стойност и валидира нашите усилия, посредством нашите резултати, времето, което сме отделили и ресурсите да постигнем нещо по-добро. Няма бъдещ работодател, който да не иска подобна личност да реализира потенциала си в неговата организация. Съгласи се, че това има добавена стойност и би добавило такава и в бъдеще. Стремежът да бъдем добри в нещо и това да се забелязва и отчита не е нещо лошо, а напротив.
#6 Споделяне на конкретни постижения в духа на конкретната бъдеща позиция и нейните отговорности.
Ако не си кажеш какво си правил и допринесъл за бившата си организация, то няма кой да разбере за теб. Придобий навика да „продаваш“ себе си, а колкото за по-висока цена го направиш, толкова по-удовлетворени ще бъдеш. Всяка постигната цел, която се припокрива с бъдещите такива се споделя, защото това показва, че вече си изминал подобен път при нейното постигане. Всеки един проект носи със себе си различни предизвикателства, а неговото затваряне се счита за дейност, благодарение на която всеки един от нас е натрупал опит, компетенции и може да добави стойност чрез адаптирани добри практики на новото работно място.
#7 За да можеш да се аргументираш добре за това, каква заплата очакваш, бъди сигурен, че си наясно с бъдещата позиция.
С нейните отговорности, очакванията към теб и бъдещите проекти, с които ще бъде натоварена като профил. Едва тогава отговори на този въпрос. В никакъв случай по-рано, защото рискуваш да стреляш в тъмното. Затова този въпрос се задава последен, за да може кандидатът да има пълната информация, преди да отговори на него. Тогава по-горните опорни точки ще бъдат доказателства, че зад сумата, която си споделил има логика и си мислил по темата, а мисленето не е лесен процес и се цени, когато го има. Това прави впечатление, уверявам те.
Все още съществуват хора, които се чудят и привидно се вайкат как нямат отговор на този въпрос, опитвайки се да ме убедят, че не са мислили, не е важно за тях или нещо друго. Наслушал съм се на доста „оригинални“ доводи, а един от любимите ми такива е на въпрос, относно логиката, до която даден кандидат е стигнал до сума „Х“ за негова заплата – „Вие можете да си го позволите, защото сте голяма компания…“. Друга надграждаща стъпка, освен по-горните аргументи е да информирате за минимума на заплата, под който не падате, както и някакъв диапазон на искано от теб възнаграждение. Винаги излизай от това, което получаваш, и никога не споделяй на глас за него. Това също е отправна точка, но тя е надграждаща, а не единствената и водеща такава.
#8 Преди да отговориш, попитай също каква е социалната политика, възможности за допълнителни заплати, бонуси, ваучери за храна/гориво и др.
Това също е важно, а е и част от разхода на работодателя за тази позиция. Вероятно в някои по-малки организации на база заплатата се определя и кой да наемат и това е факт, но ако някой те прекъсне по средата на аргументите ти защо искаш една заплата, значи това място не е за теб. В някои обяви има споделено възнаграждението, като на база това се очаква то да се види, да е ясно споделено колко е и да кандидатстват хора, които са ОК с него. Не давам оценка на този подход, но когато имаш ограничения в бюджета и това е позволено. Пазар голям, амбиции безгранични, места за работа доста.
Убеден съм, че който знае какво търси, отчита спецификата му в конкретните организации, които си е набелязал ще успее да реализира потенциала си на добра цена.
И да – на този пазар на труда освен ти като кандидат стои и работодателят, които на база твоето представяне, професионална експертиза, зададените от теб въпроси и аргументацията за това каква заплата искаш е в позицията да предложи оферта за работа, а ти да я приемеш, или не. Друг съвет – ако не я приемаш, то сподели защо. Наскоро ми се наложи да се „пазаря“ за по-високо възнаграждение и на база моето предложение за такова, бях готов на определени компромиси с други бенефити от офертата за работа.
Бъди гъвкав, когато се харесате и трябва всяка една от страните да направи компромис. В този ред на мисли прочети защо интервюто за работа е двустранен процес и аргументацията ми за това.
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Милен Великов
HR експерт Милен Великов има богат опит с различни компании в България.
Учил в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата на човешките ресурси. През 2015 г. печели приз „HR изгряваща звезда“ от Българската асоциация за управление на хора. През същата година е награден и с „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“.
От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса към хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст.
