Съдържание на статията:
Здравей, благодаря ти, че отвори тази статия! Това значи, че те интересува да научиш нови начини за преподаване и подобряване на образованието у нас. Това може само да ме радва, че наистина има смисъл и го има този леко свистящ пламък, който има потенциал да се превърне в нещо голямо! Приятно четене!
Независимо дали си преподавател (за мен е чест), настоящ или вече завършил студент, ти си бил или още си в системата на образование под една или друга форма. Аз съм също в нея като студент в трети курс бакалавър Биотехнологии. Като планирам да продължа магистратура, докторантура… В тази връзка съм меко казано изненадан от системата ни на преподаване. Не може да се говори по различни международни конференции, че ни предстои да имаме камери по цялото си тяло, компании за космически кораби, SMART градове и разтърсване от подривни технологии (иновации, които не следват обичайния пазарен път), а в университета да свързваме думата ,,препродаване‘‘ с четене/изговаряне на лекции с цел диктовка и записване без умисъл. Щом ти си тук и задържаш вниманието си върху редовете, които съм написал… би следвало, че и двамата можем да четем, нали? (Вярвам, че следиш мисълта ми.)
Според Уикипедия преподаване/обучение е:
Процес, който подготвя човек или група хора за длъжност в определен бъдещ момент. Придобиването на знания, умения и компетенции става в резултат на преподаване на професионални или практически умения и знания, които се отнасят до конкретни полезни компетенции. Обучението има конкретни цели за подобряване на възможностите, капацитета, производителността и ефективността на обучаващите се.
Идва ред и за метода на преподаване от ново поколение. Ще го разделя на два етапа – пред-преподаване и същинско преподаване.
#1 Пред-преподаване
Тук основен предмет са лекциите. Нужно е да поясня, че под ,,лекции‘‘ разбирам материалите, които всеки преподавател подготвя за съответния предмет. Събрани от различни учебници/книги. Оформени, организирани и подбрани материали. Или с други думи:
Лекциите са материалът, който трябва да се знае от студента по съответния предмет.
Както се досещаш, това е еднократен труд от страна на преподавателя. Като впоследствие може само да се допълват новостите.
Тук се поражда въпросът: Как ще защитя труда си от кражба от друг преподавател? Отговорът е – никак. Но нали затова е споделянето на опит и идеи… за да може бъдещите поколения да вървят напред с помощта на събраното дотук.
Поради тази причина все повече в различни сфери се прокрадва изразът ,,отворен код‘‘, тоест да се използва от всички. В тази връзка статиите в този блог са от моя труд и от труда на авторите и нищо не може да ни защити от това някой си да копи-пейстне някоя статийка все едно е негова, нали?
Но ние го правим с по-висша цел – да предадем наученото от нас на другите, за да продължат нашия път. Точно затова сме общество. Освен това, ако ти ми диктуваш лекциите си и аз записвам всичко, какво ми пречи един ден да ми скимне да издам ,,учебно помагало‘‘ с тези лекции? Не е ли съвсем същото?
Нека се върнем към етапа преди същинското преподаване. Всеки преподавател трябва да предостави в началото на година на учащите лекциите по дадения предмет. Също така да им предостави програма за това кой ден какво трябва да се вземе като материал от лекциите.
От своя страна, учащите предвид програмата трябва да се подготвят предварително за деня, като прочетат изготвените от преподавателя лекции или да задълбаят повече в темата… за да имат представа за какво ще се говори в часа.
Щом имаш записките при теб, ти си решаваш как ще ги учиш – с преписване, с четене, с повтаряне, с преживяване, с мнемотехники, с мисловни карти, по двойки, тройки… начини много. Греша ли?
#2 Същинско преподаване
Същинското преподаване е в самия час и се състои в това всеки преподавател да измисли свои методи, адекватен начин като игри/работа по групи, с които най-лесно ще се възприеме/разбере/запомни дадения материал и подтикващи към създаване на нови идеи и проекти с помощта на преподавателя.
Също така да се отговаря на въпросите, породени от предварителното четене на лекциите. Както и за повече упражнение и практически дейности, съобразени с материала. В тази връзка няма да има нужда от разделяне на часовете за лекции и упражнения, тоест асистентите да работят заедно с преподавателя като едно цяло.
Предимства от метода за преподавателя:
- Не е нужно да говори непрекъснато.
- Не му пресъхва устата от постоянно говорене.
- Не се изморява.
- Не забравя докъде е стигнал и не започва отначало.
- Не повтаря по 100 пъти, докато всички запишат.
- Не пропуска отделни точки от урока.
- Не му се налага да съкращава материал, защото няма време да го изговори.
- Цени си времето и не го губи.
- Има мотивирани и подготвени студенти, а не отегчени и изморени.
Предимства от метода за учащия:
- Не пише непрекъснато.
- Не се опитва да слуша и да пише.
- Не се изморява.
- Не се отегчава.
- Подготвен и мотивиран е за часа.
- Развива креативността си и умението си за създаване на нови идеи/проекти.
- Развива умения за работа в екип, за презентиране, лидерство…
- Има достатъчно време за разговор и въпроси към преподавателя.
След прочетеното дотук, сигурно ще си кажеш: Всичко добре, но нашата система е ,,такава‘‘ и хората в нея са доста консервативни. Как би могла да се промени?
Както започнах в началото, всеки един от нас е пламък, който като се съберем се превръща в нещо голямо. Дори само с едно споделяне на следната статия, за да достигне до правилните хора, това ще бъде една стъпка напред към подобряването на образованието ни. От всеки един от нас зависи!
Ако и ти имаш коментар, добавки към следния метод на преподаване или имаш други идеи по темата, ще се радвам да ги споделиш в коментар, за да ги обсъдим.
Още по темата за образованието можеш да намериш и в следните статии, ако ти е интересно:
Какво казвам за (пропуските в) образованието?
Какво казвам за оценките, които дори не се ядат?