Съдържание на статията:
В наши дни все повече има вероятността в разговор да се спомене за работата на свободна практика (с лека щипка ,,завист”): „о, този ли, та той си работи от вкъщи нещо”.
Хората, които упражняват свободни професии са същински „свободни казаци” – не пътуват от и към работа, работят за себе си, разполагат с повече свободно време и свобода, имат доста средства от реализирани най-щури по вид проекти.
Но дали това е така?
Аз написах този материал за Neftelimov.com, за да покажа, че и в тази сфера има доста предизвикателства. Не целя да обезкуража тези, които желаят да реализират допълнителни доходи или искат да имат кариера, работейки за себе си.
Работата на свободна практика няма същите „защитни мрежи”, както при традиционната работа
Поне според българското законодателство – фрийлансърът (или лицето, което упражнява свободна професия) има дейност и се осигурява за всички осигурителни рискове, за своя сметка и риск, без този за „безработица”.
Какво ще каже това?
Ако се регистрираш като лице, което упражнява свободна професия и по някаква причина решиш да прекъснеш дейността си, то няма да имаш право на така наречената „борса”.
„Е, нали си спечелил някакви пари междувременно, нали?” – ще възрази някой.
Тук е именно проблемът. Никой не гарантира, че в края на календарния месец ще има реализирано някакво възнаграждение. То трябва да е било изработено.
Ако не е – това си е за сметка на фрийлансъра. Може да се окаже, че през даден месец си спечелил толкова, колкото да си платиш задължителните осигуровки.
Рискът е у фрийлансъра. Ще припомня как в началото на разразилата се пандемия от COVID-19 единствената мярка за подкрепа (която е май все още валидна) за фрийлансърите бе безлихвените кредити. Те трябваше да имат история на осигуряване и трябваше да декларират, че приходите им са намалели.
Работата на свободна практика е свързана с редица разходи
Нашето законодателство признава нормативно признати разходи на лицата, които са се регистрирали, че упражняват свободна професия. И това не е случайно.
Не винаги е нужно само компютър с връзка с Интернет, за да бъде упражнявана дадена свободна професия.
Може и да има и други разходи, за които повечето хора и не подозират.
„Какви? – ще попиташ.
Има разходи за:
- закупуване на специализиран софтуер;
- материали, които не могат да бъдат закупени/предоставени винаги от клиента (например: изработвате триизмерно принтирани предмети);
- от трети лица, които подпомагат дейността (като счетоводни разходи);
- сметки за електричество;
- банкови такси, разлики при превалутиране;
- задължителните осигуровки, лихви върху тях, ако се забавиш да ги платиш и какво ли още не.
Друг много важен фактор, за който генералната аудитория не подозира е, че повечето платформи (за които може да прочетеш в блога „Пасивен доход”) имат свои посреднически такси, които са порядъка на двадесет процента (или даже повече от това). Т.е. за всеки реализиран чрез тях проект те може да вземат по двадесет или повече процента от стойността – написал си статия на даден клиент, таксувайки му 10 долара. Чисти за теб ще са 8 долара. И на тази сума може да има такси за прехвърлянето на средствата (в PayPal или Payoneer), такси от счетоводителя на осчетоводяването на сумата (ако си регистриран по ДДС) и т.н. След края на годината, ако си на „печалба”, то и държавата иска своя „пай” от данък върху доходите на физическите лица.
Работата на свободна практика е на „приливи и отливи”, както и на принципа „двама са малко, но трима са много”
В работата на свободна практика може да има определен сезонен характер. В дадени моменти може да не ти остава време, а в други – да се чудиш за „какво да се захванеш”.
Ако нямаш постоянни клиенти – всеки ден може да изразходваш цели часове, в които да търсиш следващия проект. А за тези проекти наддава и твоята конкуренция.
Има цяло едно състезание тип „цената до дъното“, в което фрийлансъри от Индия, Пакистан, Филипините, Бангладеш, Нигерия и другаде наддават за дадени проекти, смъквайки цените. Локдауните заради COVID-19 по целия свят също принудиха милиони хора от развитите страни да търсят работа от къщи.
Ако имаш и повече постоянни клиенти, то пак може да попаднеш в дилемата „двама клиенти са малко, но трима клиенти са много”. Да речем:
Ти си копирайтър, който пише на месец по 10 000 думи за двама клиенти. Това е може да ти е недостатъчно. Ако пък трябва да пишеш повече – ще припомня, че и най-добрите писатели рядко пишат постоянно по 120 000 думи на година.
Работата на свободна практика също крие опасност от измами
Ако решиш да работиш чрез сайтове-платформи, в които има предварително заплащане, то това не означава, че така няма злоупотреби.
Ще е нужно цял отделен материал, в който да се опиша всички видове мошеничества, които „върлуват” в мрежата. Толкова са много.
Понеже има хора, които нямат скрупули да се възползват от „новаците”, искайки им безплатни мостри от тяхната работа (която те използват); има измами чрез разплащания; има забавяне на заплащането и т.н.
Всеки може да бъде подведен.
И тъй като в България (а и не само) битува процесът на виктимизация (пренасянето на вината у жертвата), то мнозина фрийлансъри се страхуват да говорят за това, че някога са били измамени. Никой не обича да казва, че се е проявил като „балък”.
Финални мисли
Не е лесно да се работи на свободна практика. Не съществуват редица защити, има разходи от постоянен характер, човек трябва да се бори за клиенти, стараейки се да не бъде измамен.
Ако успееш обаче да реализираш успешна кариера като фрийлансър, то може да работиш от всяка точка на платената. И ще бъдеш по-свободен, отколкото и в най-смелите ти мечти.
Трябва да приложиш всичките си знания и умения, за да преодолееш предизвикателствата. Във връзка с тази тема виж също 9 изпитани съвета за продуктивност, които всеки фрийлансър трябва да знае