Съдържание на статията:
„Светът все повече се урбанизира, като около 54% от световното население живее в градовете. Според прогнозите на ООН за урбанизация в световен мащаб се очаква то да нарасне на 66% до 2050 г. (United Nations, 2014а). Ако текущите тенденции продължат, ще има два пъти по-голям размер на урбанизираните райони до 2030 г. И допълнителни 2.5 милиарда нови градски жители до 2050 г. (Elmqvist et al., 2013; Seto et al.,2011). Урбанизацията представлява голямо предизвикателство за човечеството. Но в същото време предоставя важна възможност за разработване и прилагане на политики за насърчаване на устойчиво развитие и жизнеспособни градове (Elmqvist et al., 2015; Pickett et al., 2013).“ Из книгата „Стойност на зелените системи в община Севлиево“
Аз съм д-р Симона Стоянова и в следната статия на Neftelimov.com ще те запозная с основните елементи на градските екосистеми, теорията за устойчиво развитие и зеления брутен вътрешен продукт (БВП).
На първо място градовете са изградени от хората.
Следователно човекът е основната движеща единица във всеки град, който се състои от следните три елемента:
- Социум (общество),
- Екология (околна среда),
- Икономика (жизнен стандарт и БВП).
Ще ти обясня простичко взаимовръзката. Ако в градската екосистема няма стабилна икономика, т.е. градът няма голям БВП (брутен вътрешен продукт), но екологията е топ по всички критерии – социумът (хората) започва да емигрира с надеждата да намери другаде по-висок стандарт за живот. Всеки от нас мечтае да живее добре и това е съвсем нормално.
Представи си обаче, че градът, в който живееш е богат, гъсто населен (като София), но екологията нещо куца. Ти като гражданин в тази екосистема си задоволен откъм блага – отиваш до мола, купуваш си каквото пожелаеш и т.н. Ежедневно обаче срещаме следните екологични проблеми – влошено качество на атмосферния въздух, липса на достатъчно зелени пространства, места за отдих и релакс, шумово замърсяване, топлинен остров, инфрачервено излъчване от бетонните сгради и т.н. Какво да правим?
Концепцията за устойчиво развитие
Под устойчиво развитие се разбира организиращият принцип за постигане на целите на човешкото развитие. Като същевременно се поддържа способността на природните системи да осигуряват природните ресурси и екосистемните услуги, от които зависи икономиката и обществото. Желаният резултат е състояние на обществото, където условията на живот и ресурсите се използват, за да продължат да отговарят на човешките нужди, без да се подкопава целостта и стабилността на природната система.
Устойчивото развитие може да се определи като развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да се прави компромис с възможностите на бъдещите поколения.
Какво следва от това устойчиво развитие?
Накратко трябва да има баланс между икономика, общество и екология. Това е разковничето. Да живеем добре, но да защитим околната среда, защото за нашите деца, внуци и правнуци няма да остане нищо! Баланс с промяна това е устойчивото развитие, но тази промяна да бъде благоприятна за всички страни или стратегическо партньорство от типа “WIN – WIN”, а не „WIN – LOSE”.
За съжаление в момента не само в България, а и в повечето страни по света партньорските взаимоотношения между човека и околната среда са от втория тип. Генерират се огромни печалби в различни сектори, но не се инвестира достатъчно за поддържане на добрите взаимоотношения с природата.
Защо зелените системи са важни и каква е връзката със зеления БВП?
Градските зелени системи се инициират като „зелена градска инфраструктура за многоцелеви ползи“ (научи повече в книгата „Стойност на зелените системи в община Севлиево“).
Преломът на ХІХ век отбелязва значителен момент в историята на европейския градски дизайн. За индустриализацията ролята на зелените площи в градската околната среда придобива значение, променяйки градската тъкан както пространствено, така и теоретично. В резултат на този процес се променя дефиницията за градски дизайн, градоустройство и ландшафтна архитектура. Първите теоретични публикации за градоустройството и градските зелени системи са публикувани в началото на ХХ век в цяла Европа (Sitte, 1889; Forestier, 1906; Stubben, 1907; Unwin, 1909; Mawson, 1911).
Зелените системи са частично или изцяло покрити с трева, храсти, дървета или друга растителност. Дърветата са по-добър вариант за засаждане от храстите поради лесната им поддръжка, дълъг живот и по-висока адаптация към градския климат. Зелените системи са типичен пример за екосистеми, които влияят и се влияят от градската среда и промишлени дейности. Те играят важна роля в осигуряването не само на ползи за околната среда като например въздушно филтриране, контрол на наводненията, контрол на шума, улавяне на въглероден диоксид или пречистване. Осигуряват косвени предимства като икономически, развлекателни и културни ползи за градските жители чрез подобряване на общественото здраве и безопасност.
Икономическата стойност на зелената система се базира на поддържащите екосистемни услуги. Това означава намаляване на риска от респираторни и онкологични заболявания за жителите чрез минимална инвестиция за подобряване на качеството на самата зелена система. Икономическата стойност на една екосистема може да бъде използваема и неизползваема стойност. Използваемата бива за директна употреба – получава се разменим продукт в природата (т.е. дървен материал, риба, вода). Както и за непряко използване − получава се чрез неотстраним продукт в природата (т.е. залез, водопад). Неизползваемата стойност от своя страна е съществуването на даден природния ресурс. Например знаем, че има тигри в дивата природа, въпреки че може никога да не ги видим.
Зелено счетоводство
За целта се използва зеленото счетоводство, което се опитва да отчита разходите за околната среда във финансовите резултати от операциите. Твърди се, че брутният вътрешен продукт игнорира околната среда. Затова създателите на политики се нуждаят от преработен модел, който включва зелено счетоводство. Основната цел на екологичното счетоводство е да помогне на бизнеса да разбере и управлява потенциала между традиционните икономически цели и екологичните цели.
Зеленото счетоводство осигурява устойчивост.
За книгата „Стойност на зелените системи в община Севлиево“
„Стойност на зелените системи в община Севлиево“ е моя научна и коучинг книга, подходяща както за специалисти в областта на градската екология и устойчивото развитие, така и за неспециалисти (студенти, граждани и др.). Като една от пионерните разработки за оценка и остойностяване на екосистемните услуги в урбанизирана система в България, книгата дава решения за редица проблеми при функционирането на градските екосистеми. Достойнства на разработката са както прилагането на богат набор от различни групи методи, така и направените сравнения с публикувани подобни изследвания от наши и световни автори. Изследвайки многофункционалността и стойността на градските зелени системи за определяне на приоритетите в градската политика и управление, книгата предоставя индивидуален коучинг при вземане на решения:
„Книгата доказва, че град Севлиево е устойчив и иновативен център, предоставящ важни екосистемни услуги за своите жители. Постигнатото до момента е плод на екипни усилия и стратегия, ориентирана към бъдещето. Зелените системи са ключов фактор в политиката за устойчиво развитие по света. Община Севлиево е в унисон с новата епоха.“, д-р Иван Иванов, кмет на община Севлиево
Виж също каква е разликата между кръгова и зелена икономика?
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Симона Стоянова
Симона Стоянова е бакалавър по биомениджмънт и устойчиво развитие и магистър по екология от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2020 година защитава докторска степен с дисертация на тема „Стойност на зелените системи в община Севлиево – оценка и моделиране на екосистемни услуги“ в катедра „Екология и ООС“ към Софийския университет. През 2023 година завършва лятно училище по икономика и финанси в Полша (3SDS), организирано от полската икономическа мрежа (PLSE) и най-добрите университети в страната. Автор е на 12 научни публикации до момента в реномирани европейски и международни списания, включително на научната и коучинг книга „Стойност на зелените системи в община Севлиево„. Носител е на отличия и награди.
