Съдържание на статията:
Почти не познавам човек, на когото всичко да му се е случвало от първия път. Ако ти си такъв, то тази статия не се отнася за теб и мога да те поздравя чистосърдечно. Аз нямам този шанс, късмет или стечение на обстоятелствата. За повечето хора отказите, независимо дали са в личен, или професионален контекст, водят до определени негативни състояния като фрустрация, депресия, отчужденост, прекалено вглъбяване и др. Познавам доста хора, които след затруднение, провален опит или различни ситуации си казват: „Аз бях дотук!“, „Писна ми!“, „Все на мен ли?“, и любимата ми рационализация – „Така ми е било писано“. Като цяло, за повечето от нас отказът води до… отказ.
Нямам претенциите, че съм уникален с нещо.
Или че съм известен организационен или мениджърски устроен гуру, който дефинира вълшебни начини за справяне с различни предизвикателства. Напротив, аз съм като теб със своите несъвършенства, комплекси и опити да бъда по-добър в личен и професионален план. За да не ти описвам неща, които няма да са интересни, то ще ти споделя отказите при мен до какво доведоха в професионален контекст. Ще го сторя през призмата на личния пример и опита, който имам, без да целя уникалност или изчерпателност. Нека това бъде за теб една от различните гледни точки по тази тема. Нищо повече!
Като се замисля, единственото нещо, което ми се случи от първия път е това, че влязох в родната Казарма и че претърпях една фрактура на двете си ръце… ей така – от раз. От раждането ми досега почти нищо друго не е било от първия път поради различни ситуации, откази, несъгласия, че и дискриминация… в професионалната сфера.
Стигаме и до тези няколко отказа, които ме направиха човек:
#1 Средното образование
Без малко да остана с такова, поради малшанс да не бъда приет в две учебни заведения и компромисна ситуация в трето, едва месец преди учебната година. Много го мислих тогава, но поне имах възможността да се науча да готвя в училището, в което учих. Ако се бях отказал тогава, щях да удължа с една година престоя си е средния ешалон, ако въобще щеше да ми се учи.
#2 Висшето образование
След третия опит в три непоредни години, успях да бъда част от висше учебно заведение, като ако се бях отказал след първия или втория, то нямаше да съм на 24 г. в бленувания първи курс. Явно не успях да убедя проверяващите в ЮЗУ и СУ, че съм „техният човек“ и благодарение на „Човекът и войната в творчеството на Йовков“ попаднах в УНСС. През 2015 г. реших да уча „Право“ в СУ, но 10 дни преди предварителните изпити, една лелка ми сподели, че нямам право да уча т.нар. държавна поръчка, тъй като съм имал една такава.
Проверих, така беше. Имало опция за платено, но трябвало да си взема изпитите… Взех ги след почти 6 месеца уроци по БЕЛ и История, с бал достатъчен да вляза нормален прием първо класиране, но с липсата на „платено обучение“ същата година… За мен бе удовлетворяващо, че въпреки всичко успях да „вляза“ неформално, но не и официално, благодарение на това, че не се мотивира продължаващото учене, поради различни норми и правила. Нищо… ще стане в НБУ на есен, но пак от втория път. Дотук нищо ново, нали?
#3 Докторантурата
Не успях да убедя колегите в УНСС, че съм мотивиран да правя наука там, а от СУ ми казаха, че не мога да запиша такава по Психология, защото нямам релевантен бакалавър, въпреки че пак според дипломата ми от тях съм Магистър по Психология, но както един професор възкликна тогава: „Абе, остави я тая диплома тук какво си научил и какво сме ти писали като оценки…“ Вероятно е така, но явно за едни може, а за други не. Мотивиращо, нали? Успях в БАН същата година.
#4 Еразъм
Опитах такъв в Полша, но бях класиран на второ място… пак. Ако кажа, че не ми стана криво – ще излъжа, но се забавих около 15 мин., а толкова бяха необходими на избрания да се откаже. За тези 15 мин. емоциите бяха диаметрално противоположни. Отидох, видях и победих.
#5 Студентската бригада
Отидох, но от втория път, защото едва тогава решиха, че съм станал по-сръчен в брането на ягоди и по-убедителен, че няма да емигрирам в Англия. Ако първият път се бях отказал, то нямаше да мога да отида и да видя как живеят част от нормалните хора по света и да изкарам 1600 паунда за 5 месеца.
#6 Професионалният ми път
Любима тема. Бяха ми необходими 4 стажа в „Човешките ресурси“, за да убедя, че мога, искам да се науча и че мъж има място в тази функция на бизнеса. Така бе, преди 6-7 г., сега може и по-друго да е. Интересното бе, че за част от организациите, в които кандидатствах имах вътрешна информация, че се търси… момиче. Мотивиращо, нали? Въпреки всичко успях, независимо от десетките скрити и прикрити откази, т.нар. Криза, пола си и… годините, на които бях стажант. Дали вървя по правилния път – не знам, може да провериш в Google.
#7 Професионалният ми път насетне
Тази година смених организацията, като преди това ми се наложи да чуя 5 пъти, че „не съм достатъчно компетентен“, „прекалено съм опитен“, ‚нямам определен опит в производството“, „не са видели в мен екипен играч” и т.н. След 4-тия път се зачудих къде бъркам, защото когато HR отпадне от процеса на даден подбор, значи някъде нещо не се е получило. В един Цирк играем, знаем си номерата…
Има и още, но нека спра дотук.
Мисля, че успях да споделя накратко през каква поредица от откази и ситуации съм преминал, за да съумея и продължа напред с цената на доста неща – воля, мотивация, намиране на смисъл и… компромиси, със себе си и околните.
Какво извлякох за себе си като изводи:
Осъзнах, че при мен отказите, препятствията и предизвикателствата са нещо нормално. Вместо да се вайкам и обвинявам Съдбата, околните, Господ, онова „написаното“ и конспирацията срещу мен, приех го и сега ми е по-лесно да го управлявам градивно. Ако и при теб до някаква степен е така, имал се сходни „предизвикателства“, то намери сили, за да продължиш и докажеш първо на себе си, че можеш, искаш и знаеш как да го постигнеш.
Не казвам, че ще е лесно, ще протече гладко или ще е приятно.
В едно съм сигурен – няма сила, която да те управлява в ситуация, когато получиш отказ и трябва да продължиш Тази сила си самият ТИ, никой друг. Не разчитай на никого, на Съдбата, на „връзки“ от роднини, на шанса, късмета или нещо друго.
Направи го, заради ТЕБ, дори напук!
За да докажеш, че ставаш за дадена позиция, организация, отдел, проект или университет. Когато го направиш един път, то след това става доста по-лесно. Веднъж придобил увереност в себе си, то няма сила, която да попречи да постигнеш целите си и управляваш съдбата си. При мен това работи, но проработи, едва когато бях на ръба да се откажа.
За да съм това, което съм до голяма степен, значение имат по-горните мотиви да продължа. Знам, къде искам да отида и съм готов на достатъчно по количество откази, но благодарение и на тях ще успея – вярвам го.
Не се страхувай да опитваш и да се бориш, защото никой не може да те спре, освен ТИ САМИЯТ!
По тази тема погледни също защо, когато губим… трябва да е с гордо вдигната глава
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Милен Великов
HR експерт Милен Великов има богат опит с различни компании в България.
Учил в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата на човешките ресурси. През 2015 г. печели приз „HR изгряваща звезда“ от Българската асоциация за управление на хора. През същата година е награден и с „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“.
От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса към хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст.
