В Древността всички са били истински, гледащи своята работа и семейство.
Те нямали време за чуждите интереси и чувства, за тях най-важно било как да си изхранят семейството. Минава време и идва ,,времето на въпросите’’ – Новото време. В него важни въпроси били ,,Кой съм Аз?’’, ,,Защо съществувам?’’, ,,Този защо казва, че е повече от мен?’’… Това е време на просвещение и размисъл, време на революции. Човек се пита как да влезе в други общности. Тогава се създава човекът ,,с многото лица’’ – актьорът.
Човек се ражда нецивилизован и постепенно се учи как да се отнася и общува с другите, така той се цивилизова.
Учи се как да общува с другите. Това става с времето, без да се усети. С времето човекът в себе си се развива, учи се с всяка една нова личност как да се държи. Новата личност, която срещнеш, е знак за започване на нов урок. Нов урок, който да научиш, за да се приобщиш още повече към по-голямата общност.
В миналото е имало съсловия и не е можело от едно съсловие да преминеш в друго.
Никой нито е искал повече, нито по-малко. После се създали класите и вече можело със собствен труд да си променяш положението в обществото. Собствен труд не значи ръчен труд, а чрез общуване и опознаване на събеседниците. Повече общуване и опознаване на другите, значи цивилизоване към обществото. Колкото повече се цивилизоваш, толкова повече си загубваш идентичността. По този начин ставаш като ,,групата’’. Групата е обществото, към което се стремиш да бъдеш. Тя е като една сценка, която се опитваш да пресъздадеш. Така се учиш на все нови ,,хитринки’’ и ,,вратички’’ към поставената цел, а тя е да се цивилизоваш към дадено общество.
В настоящото време е добре да си актьор, за да можеш да се справяш във всякакви ситуации, които ти предлага времето.
Това значи да си гъвкав. Мерилото на човека е времето. Според времето човек се наглася. От друга страна се питаме защо вече няма истински хора и когато срещнем такъв се питаме защо не сме като него. Питаме се защо той е по-добър от нас. Живее по-бедно, но е по-щастлив. Като отидеш в тях, виждаш щастливи и усмихнати деца, които бягат и скачат, независимо, че не са облечени с луксозни дрешки или че хладилникът им не е препълнен. При тях все едно времето е спряло. Там е важно щастието.
Времето създава актьорите в нас. Ние избираме дали да следваме времето или не. Избираме също дали искаме да сме нецивилизовани, истински и щастливи или цивилизовани и неистински, но с място в обществото. Избора си е наш да не го пропиляваме!
Виж също какво ми казва Дяволът, когато ми гостува…
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Петър Нефтелимов
Петър Нефтелимов е иноватор и предприемач с мисия да превръща науката в смислени решения за по-добър свят. Той е създател на отличения с множество награди устойчив продукт „Цвете в епруветка“ – екологична алтернатива на букетите с рязан цвят, съчетаваща наука, дизайн и грижа за природата. По образование е биотехнолог, биопредприемач и MBA. Петър има над 10 години активна практика в маркетинга, предприемачеството и storytelling-а. Основател е и на медията за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com, спечелила 2-ро място на публиката за ,,Медия на годината‘‘ 2021. Автор е на книгата „Успехът в българския ген“, ментор на млади таланти и вдъхновител с личен пример. Част е от селекциите на Forbes Bulgaria ,,30 под 30‘‘ и на Дарик радио ,,40 до 40‘‘ за успели българи, а през 2023 година бе избран за №1 в категория ,,Бизнес, икономика и/ли предприемачество‘‘ и сред 10-те най-изявени млади личности на България за 2023 на JCI Bulgaria.
