В Древността всички са били истински, гледащи своята работа и семейство.
Те нямали време за чуждите интереси и чувства, за тях най-важно било как да си изхранят семейството. Минава време и идва ,,времето на въпросите’’ – Новото време. В него важни въпроси били ,,Кой съм Аз?’’, ,,Защо съществувам?’’, ,,Този защо казва, че е повече от мен?’’… Това е време на просвещение и размисъл, време на революции. Човек се пита как да влезе в други общности. Тогава се създава човекът ,,с многото лица’’ – актьорът.
Човек се ражда нецивилизован и постепенно се учи как да се отнася и общува с другите, така той се цивилизова.
Учи се как да общува с другите. Това става с времето, без да се усети. С времето човекът в себе си се развива, учи се с всяка една нова личност как да се държи. Новата личност, която срещнеш, е знак за започване на нов урок. Нов урок, който да научиш, за да се приобщиш още повече към по-голямата общност.
В миналото е имало съсловия и не е можело от едно съсловие да преминеш в друго.
Никой нито е искал повече, нито по-малко. После се създали класите и вече можело със собствен труд да си променяш положението в обществото. Собствен труд не значи ръчен труд, а чрез общуване и опознаване на събеседниците. Повече общуване и опознаване на другите, значи цивилизоване към обществото. Колкото повече се цивилизоваш, толкова повече си загубваш идентичността. По този начин ставаш като ,,групата’’. Групата е обществото, към което се стремиш да бъдеш. Тя е като една сценка, която се опитваш да пресъздадеш. Така се учиш на все нови ,,хитринки’’ и ,,вратички’’ към поставената цел, а тя е да се цивилизоваш към дадено общество.
В настоящото време е добре да си актьор, за да можеш да се справяш във всякакви ситуации, които ти предлага времето.
Това значи да си гъвкав. Мерилото на човека е времето. Според времето човек се наглася. От друга страна се питаме защо вече няма истински хора и когато срещнем такъв се питаме защо не сме като него. Питаме се защо той е по-добър от нас. Живее по-бедно, но е по-щастлив. Като отидеш в тях, виждаш щастливи и усмихнати деца, които бягат и скачат, независимо, че не са облечени с луксозни дрешки или че хладилникът им не е препълнен. При тях все едно времето е спряло. Там е важно щастието.
Времето създава актьорите в нас. Ние избираме дали да следваме времето или не. Избираме също дали искаме да сме нецивилизовани, истински и щастливи или цивилизовани и неистински, но с място в обществото. Избора си е наш да не го пропиляваме!
Виж също какво ми казва Дяволът, когато ми гостува…
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Петър Нефтелимов
Основател на блога за Практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com и съорганизатор на Предприемаческата програма на село Zero Start. Подвизавам се също като блогър, позитивен журналист в Uspelite.bg, предприемач, гост-ментор в няколко предприемачески програми, лектор на различни събития за предприемачество, доброволец в немалко проекти, по образование биотехнолог, а по свободно време с приятели – купонджия. Повече за мен на: Petar.Neftelimov.com
