Съдържание на статията:
Преди 6 години на въпроса ,,Какво е животът?‘‘ щях да отговоря, че животът е едно фантастично и неизвестно преживяване. Раждаш се малък, безпомощен, безсилен, ням. После растеш, развиваш се. Ставаш първи клас и почваш да учиш, докато можеш. Срещаш първата, втората, третата си любов, които да те омаят или закопаят в дълбока скръб. Започваш да работиш, докато ти се струва вече, че всеки ден се повтаря и повтаря. Жениш се за някое момиче, за което мислиш, че е най-красиво, но не е така. Тя не е единствената жена, но е единствената, която ти е влязла дълбоко в сърцето. След това двамата давате живот и ставате родители. И като се събудиш от тази прекрасна приказка, вече си пак безпомощен, така както си се родил…
Но вече не съм на същото мнение…
Животът е съвкупност от загуби!
(Не затваряй статията отсега, прочети я докрай, разбери защо мисля така – най-интересното тепърва предстои!)
Всички губим. Дори мога да твърдя, че всеки миг губим по нещо и то по много. Било то скипването на поредната оферта за ,,промоционален‘‘ продукт по емайла или с ядосването по повод шефа/гаджето, защото са невъзможни днес (или по-скоро винаги са си били такива, но някак ни е избегнало?).
Губим с всяка секунда хиляди клетки от нашето тяло – било то покривни, мозъчни или нервни… това пък от своя страна ни води с малки крачки към смъртта.
Губим всяка минута, когато държим ненужните си вещи препълнени в килера или на тавана, докато хиляди други може би биха дали всичко за тях.
Губим с всеки час от най-важната част от живота на децата ни, когато сме на работа, а малкото ни дете е на ясла или детска градина… но нали трябва да има с какво да го нахраним и облечем в утрешния ден (затова сме хора/хуманоиди).
Губим всеки ден в кроенето на планове, вместо да се впуснем и да ги осъществяване.
Дори с всяка една неизпробвана идея, ние губим и частичка от себе си. Древногръцкият философ Платон казва, че нищо не е безсмъртно освен идеите. Те са единственото нещо от нас във вечността и искаме да ги дадем на друг?
Примери за това какво губим можем да намерим безброй.
(Все още най-интересното тепърва предстои!)
Ще си кажеш, че някои загуби са твърде маловажни, а други независещи от теб. И ще си прав. Също така ще си кажеш, че има други – много по-големи загуби, за които не споменавам в горните редове. Отново ще си прав. Но…
Но защо аз да ги споменавам? Сигурен съм, че на всеки, който сега чете тази статия, през главата му са минали нещата, които е загубил и са му били най-присърце.
Но струва ли си? Какви са те? Заслужават ли си? Те в миналото ли са или къде? Разбрахме вече, че всеки миг губим неща, нали?
Е, най-интересното сега предстои, защото ще ти кажа само, че в живота:
ГУБЕЩИЯТ си само и единствено ТИ! Но това означава, че на теб, ДА, ТОЧНО НА ТЕБ ТИ ПРЕДСТОИ ДА СПЕЧЕЛИШ! ЧЕСТИТО!
Усмихни се и давай смело само напред! Победата е пред теб и е ОГРОМНА!
Започни с Усмивката – ключът към успеха!
Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:
Петър Нефтелимов
Основател на блога за Практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com и съорганизатор на Предприемаческата програма на село Zero Start. Подвизавам се също като блогър, позитивен журналист в Uspelite.bg, предприемач, гост-ментор в няколко предприемачески програми, лектор на различни събития за предприемачество, доброволец в немалко проекти, по образование биотехнолог, а по свободно време с приятели – купонджия. Повече за мен на: Petar.Neftelimov.com
