Вече осем месеца живея в София.
През това време присъствах на много и различни лекции, курсове, събития… За тези 8 месеца се запознах с толкова много хора, колкото за 20 години не съм. Или както споделям в предна статия:
Искам да уча от всичко. Да си взема от всичко. Да имам представа от все повече неща, защото не се знае в един момент от кое ще имам нужда. И ако го нямам? То само аз ще съм си виновен, че не съм си го взел, когато съм имал възможността.
Но преди да дойда да живея в София НЕ беше така.
От малко градче съм. В него съм израснал и учил. Нищо, че родителите ми не са ме спирали за нищо никога. Аз добре премислях преди да поискам нещо или да отида някъде. В повечето случай, когато си помислях за нещо, си казвах:
Това не е за мен!
Колкото и да съм луд, това не е за мен. Няма да мога да го направя. Няма да успея. Над нивото ми е. Няма да отида там. Не е компания за мен. По-добре той/тя да го направи, защото така и така… Оправдания след оправдания, че да си напълниш тавана с тях…
Да извиняваш сам себе си.
Това е все едно да си адвокат на себе си за нещо, което не си извършил и съдията да си пак ти… Не звучи добре, нали?
Тогава ти щраква лампичката! (Или ако не ти, то е добре друг да ти я щракне, ама силно с тигана по…)
А как реши, че това не е за теб? За кого е тогава?
Пробва ли? Опита ли го? Потруди ли се за него? Успя или не успя? Защо? Ще оставиш това, което искаш, друг да го направи? От какъв зор? Другият с какво е повече от теб?
Не може така… Действай!
Преживявай! Пробвай, опитвай! Труди се за това, което искаш да постигнеш! Ти си на ход! Падай-ставай; губи-печели; успявай-проваляй се! Важно е да преживяваш всеки опит, емоция, спомен. Спомен за това, къде си бил и къде си сега, след като си опитал от предизвикателството.
Животът си е ТВОЙ – Не го давай на ДРУГ!
И защо Люба (или Любомира, за да не се обиди) от 9Academy все ми казва:
Петър, много си отворен нещо! 😀
То ще кажа че:
Ако не си отворен за света, то той ще се затвори за теб!
Виж също какво казвам за образованието.