Данъчно облагане на самоосигуряващо се лице, фрийлансър и ЕООД

Голяма част хората в днешно време упражняват свободна професия или пък мечтаят за такъв път. Затова реших, че е удачно да споделя в тази статия на Neftelimov.com повече информация по темата за разликата във вариантите за данъчно облагане на самоосигуряващо се лице, фрийлансър, инфлуенсър и ЕООД. Как да изберем най-подходящия за нас вариант?

#1 Данъчно облагане на свободни професии (фрийлансъри)

Какво е работа на свободна практика?

“Фрийлансър” в България означава лице, което има регистрация като такова, упражняващо свободна професия. За да можеш да упражняваш свободна професия, е необходимо да се регистрираш като такова и трябва да отговаряш на следните условия едновременно:

• осъществяваш професионална дейност за своя сметка;
• не си регистриран като едноличен търговец;
• си самоосигуряващ се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Примери за такива лица са: Одитори, експерти към съда и прокуратурата, лицензирани оценители, медицински специалисти, преводачи, инженери, архитекти, дейци на културата, образованието, науката и изкуството, технически ръководители, адвокати и др.

Какви данъци дължиш, работещ като фрийлансър?

В последните години у нас се утвърди модела на фрийланс като предпочитана заетост, заради редица предимства. Но замислял ли си се какви данъци дължиш в този случай?

Фрийлансърите попадат в обсега на разпоредбите на ЗДДФЛ и следва да се регистрират като самоосигуряващи се.

• В 7 дневен срок от започването на дейността е необходимо да се регистрираш в Регистър БУЛСТАТ в Агенцията по вписванията. Може да го направиш лично или чрез упълномощен представител.
• Регистрацията в НАП става след регистрацията в БУЛСТАТ. В същия 7-дневен срок си длъжен да се регистрираш като самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП.
• Ако дейността ти е патентна (дърводелец, шивач, фризьор, козметик и други) трябва да подадеш Декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в твоята община.

Данъци и осигуровки при свободна професия

Доходите от тази дейност са осигурителен доход, т.е. върху тях се дължат осигуровки. Остатъкът след осигуровки се облага с данък. Данъкът върху доходите на лицата, упражняващи свободна професия, всъщност е 10%, но законът определя така наречените нормативно признати разходи. Нормативно признатите разходи са 25%, а ако си журналист или деец на науката, културата или образованието или лице, упражняващо дейност като адвокат (след 01.01.2023 г.) – 40%.

Данъчното облагане зависи от вида на дейността, която упражняваш.

• Ако упражняваш патентна дейност, преди започване на дейността трябва да подадеш Декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси в съответната община. Такава Декларация се подава също така и до 31 януари на всяка последваща година.
• Когато дейността не е патентна, се дължат данъци по ЗДДФЛ. Тогава за първите три тримесечия на годината до края на месеца, последващ месеците, за които се отнася се подава Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се декларира и плаща авансов данък върху реално придобития доход през съответното тримесечие.

Когато си самоосигуряващо се лице, задължително се осигуряваш за:

• държавно обществено осигуряване;
• допълнително задължително пенсионно осигуряване;
• здравно осигуряване.

По желание може да правиш осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Всяка година от 1 до 31 януари може да променяш вида на осигуряването си за съответната календарна година.

За целта самоосигуряващите се лица ежемесечно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, подават Декларация по Образец 1 (Данни за осигуреното лице) към НАП по електронен път или във физически офис на НАП.

Дължат се осигуровки само за периода, в който се упражнява дейност. В случай, че си преустановил за кратко или продължително време работа, следва да подадеш в НАП Декларация за прекъсване на дейността.

По темата виж също кои са предизвикателствата пред работата на свободна практика?

#2 Регистриране и данъчно облагане на самоосигуряващи се лица

По-горе разгледах темата за данъчното облагане на лицата, упражняващи свободни професии, по-известни като фрийлансъри. В продължение на тази тема насочвам вниманието към регистрацията и осигуряването на самоосигуряващите се лица.

Регистрация на самоосигуряващи се лица

Регистрацията става чрез подаване на декларация към НАП, като органът е разработил бланка-образец на същата. В нея се декларира и типът осигуряване на лицето. Декларацията се подава в 7-дневен срок от започването на дейността към ТД на НАП по местоживеене на лицето.

По отношение на задължителността на регистрацията: Да, задължително е да се регистрираш, включително и да уведомяваш компетентния орган за прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността си.

Неспазването на задължението ти за регистрация като самоосигуряващо се лице, може да доведе до санкции от страна на данъчния и осигурителен орган – НАП и НОИ.

Какви осигуровки дължат самоосигуряващите се лица?

Задължителните осигуровки, които тази категория лица плащат, са тези за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд “Пенсии”). Същите подлежат на избор за осигуряване за общо заболяване и майчинство.

За целта самоосигуряващите се лица ежемесечно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, подават Декларация по Образец 1 (Данни за осигуреното лице) към НАП по електронен път или във физически офис на НАП.

Законодателят е определил данък в размер на 10% от печалбата.

Същият се изчислява след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността. В общия случай размерът на последните е 25%, а за културни дейци, заети в областта на наука, образование и/или журналистика – 40%.

#3 Каква регистрация да изберем: Самоосигуряващо се лице или ЕООД?

Продължавам темата за самоосигуряващи се лица, като този ще включим в пъзела и ЕООД. Най-честият въпрос, който получава, е кое е по-изгодно за нас ЕООД или самоосигуряващо се лице. Ще се опитам да синтезирам основните разлики и да споделя моето мнение в края.

Какво е при самоосигуряващите се лица?

• Само ще повторя, че доходите от дейността като свободна професия са осигурителен доход и на тях се дължат осигуровки, а остатъкът след осигуровки се облага с данък. Месечните разходи при едно самоосигуряващо се лице са в размер на:
  1. 27,8% осигуровки, но не повече от 945 лв.
  2. 7,5% данък върху дохода минус осигуровките (данъкът е 10%, но законът предвижда нормативно признати разходи в размер на 25% или 40% процента, с тях се намалява доходът и ефективният данък става 7,5% или 6%).
• При самоосигуряващите се лица за нормативно признатите разходи не са необходими документи, фактури, касово бонове и т.е законодателят не изисква документирането им. Те просто се приспадат от дохода.
• При свободната професия – данъкът се изчислява след приспадане на нормативно признатите разходи и размера на осигуровките.
• При продажби в брой или чрез онлайн магазин няма изискване за касов апарат.
• Основен недостатък при самоосигуряващите се лица: В края на годината лицето е длъжно да направи преизчисление на осигурителния си доход. Ако лицето се е осигурявало на минималния доход, както е масовата практика, а именно 710 лв., а се окаже, че е получавало например 2000 лв. на месец, лицето дължи осигуровки върху разликата.
• Данъчната декларация по ЗДДФЛ може да се подаде и без помощта на счетоводител, което ще спести разходи за неговите услуги.

Какво е при ЕООД?

• Регистрацията на фирма е по-сложен процес. Държавната такса е по-висока и към нея следва да се прибавят и разходи за хонорар на лицето, което ще регистрира дружеството.
•  Ако избереш да упражняваш своята дейност като ЕООД, следва да имаш предвид, че задължително трябва да използваш услугите на счетоводител за годишните си финансови отчети и данъчна декларация.
• При ЕООД данъчната тежест е различна. Осигуровките са малко, но данъкът е висок. Осигуровките обикновено са минималните, тъй като управителят се осигурява самостоятелно (като самоосигуряващо се лице) на минималния осигурителен доход. Собственикът може да е самоосигуряващо се лице или да е на договор за управление и контрол. Ако се избере опцията за самоосигуряване, не се преизчислява осигурителният доход и отново може да се осигурява на 710 лв. Възнагражденията, изплащани по ДУК са разход са фирмата.
• Търговските дружества, каквото е и ЕООД, дължат корпоративен данък в размер на 10% от реализираната през годината печалба. Остатъкът може да бъде изплатен на собственика като дивидент, който също се облага с данък. Данък дивидент е в размер на 5%.
• Всички разходи на дружеството, за да бъдат признати се доказват с фактури.
• При продажби в брой или чрез електронен магазин задължително трябва да имаш касов апарат.
• Трябва да се отчете и факта, че ако искаш да наемеш служители, това е по-добре да се  случи чрез ЕООД.

И все пак кое да изберем: Самоосигуряващо се лице или ЕООД?

Дали е по-изгодна дейност като самоосигуряващо се лице или фирма зависи от две неща:

1. Размера на дохода;
2. Наличието на разходи.

При лица, чиито доходи са по-ниски или нормативно признатите им разходи са под 25%, е по-изгодно упражняването на свободна професия. При по-високи доходи или високи разходи (наем, подизпълнители) е по-добре да бъде регистрирано дружество.

#4 Данъчно облагане на инфлуенсъри

Една от най-популярните нови професии е професията „инфлуенсър“. Затова в тази част ще се опитам да изясня от данъчна гледна точка как би следвало да се облага дохода на тези лица. Защото както повечето най-вероятно са чували: ”На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците!“

Какво означава „инфлуенсър“?

Думата произлиза от английската дума – influence, която преведена на български език означава влияя, повлиявам. „Инфлуенсър“ може да бъде всяка популярна личност, която по някакъв начин може да повлияе на аудитория от хора. Реално, за да бъдеш добър „инфлуенсър“ следва с подходите на маркетинга и рекламата да умееш да създаваш интригуващо съдържание в своите социални мрежи, което да създава лоялна аудитория. Канали за този вид дейност могат да бъдат Instagram, Youtube, Facebook, TikTok. Разбира се, ако просто имаш канал и влог и той по никакъв начин не е монетаризиран, то не дължиш данъци. Част от „инфлуенсърите“ получават възнаграждение под формата на хонорар в пари и/или безплатно консумиране и тестване на продукти, които рекламират.

Тук следва да се върна към основната тема на тази статия и тя е дали и как се облагат възнагражденията на инфлуенсърите?

Данъчно облагане на доходи на физически лица, получавани като хонорар за извършване на реклама в социалните мрежи

Категорично доходите на инфлуенсърите се облагат спрямо разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Този вид доход не спада към освободените от закона и следователно лицето трябва да заплати дължимия данък.

Каква ще бъде обаче данъчната ставка на физическото лице инфлуенсър се определя от конкретния случай и от формата, под която осъществява своята дейност.

Под каква форма могат да осъществяват своята дейност инфлуенсърите?

Извън трудово правоотношение

Този вариант обхваща възможността за сключване на трудов или граждански договор с друго лице, ЕТ или фирма, която се задължава да заплати възнаграждение за извършената реклама. В практиката най-често се сключват граждански договори, тъй като те са именно договор за услуга, при която е трудно да се определи точно работно време или място.

При сключен граждански договор от възнаграждението ще бъдат удържани 10% данък, след като бъдат приспаднати нормативно признати разходи за дейността. Задължение за удържането и внасянето на дължимите данъци има дружеството, с което физическото лице има подписан граждански договор. При сключване на граждански договори физическите лица са длъжни да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година. Често този факт се пропуска от лица, които не са запознати с разпоредбите на закона.

При трудово правоотношение независимо от размера на дохода лицето се дължат осигуровки и данък, но се признава за трудов стаж, за разлика от извън трудовите правоотношения.

Инфлуенсър, регистриран като ЕТ по смисъла на Търговския закон

Регистрацията като ЕТ е лесна и достъпна, декларирането на доходите на ЕТ не се различава съществено от тези на физическите лица, тъй като според законодателството ЕТ и физическото лице са един правен субект.

Основен недостатък при инфлуенсър, регистриран като ЕТ е, че той отговаря като физическо лице за всички данъчни задължения, свързани с дейността. Като ЕТ лицето е длъжно да подаде данъчна декларация и да декларира надлежно в нея доходите си. Размерът на данъчното облагане при инфлуенсъри, регистрирани като ЕТ е в размер на 15%.

Инфлуенсър, регистриран като ЕООД

Без да съм експерт мога да кажа, че в практиката това е най-често срещаната форма, по която инфлуенсърите осъществяват своята дейност. Дружеството е еднолична собственост на инфлуенсъра. Под тази правна форма възникват два самостоятелни субекта дружеството и физическото лице. Собственикът отговаря само да размера на внесения капитал, а не със своето имущество като при ЕТ. Основната разлика е, че при тази форма не се прилагат разпоредбите на ЗДДФЛ, а Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Това обуславя нуждата от използването на счетоводител, заради нуждата от съставяне на годишен отчет. Размерът на данъка е 10% върху печалбата на дружеството.

Могат ли инфлуенсърите да упражняват „свободна професия“

Според НАП: „Хора, които упражняват свободна професия са самоосигуряващи се лица или фрилансъри (от английски freelancer).

По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; и други физически лица“

Сега ще ме попиташ, а защо не е възможно да бъдат свободни професии? Отговорът се крие в една особеност: Всички лица, които желаят да се впишат като практикуващи свободна професия е необходимо да представят документ, даващ им правото да осъществяват своята дейност (диплома, сертификат или друг). При инфлуенсърите при техния метафоричен ,,Наръчник на Инфлуенсъра‘‘ водещ е обемът на аудиторията, а не толкова специфичните познания, доказуеми със дипломи и сертификати. Затова много трудно чрез документи лицето може да докаже, че осъществява свободна професия.

Длъжни ли са инфлуенсърите да се регистрират по ЗДДС?

Ако лицето осъществява дейност от трудов или граждански договор, не е длъжен да се регистрира по Закона за ДДС, но ако дейността се осъществява като ЕТ или ЕООД лицето, е длъжно да следи дали няма да възникне предпоставка за задължителна регистрация.

• Ако предоставя рекламни услуги на лица, регистрирани в ЗДДС и опериращи в страни членки на ЕС, то задължително трябва да провери дали те имат регистриран и валиден ДДС номер в страната си. Ако такъв е наличен, то като инфлуенсър е длъжен да се регистрира по ЗДДС на основания чл. 97а. Това важи за всички ситуации, независимо дали осъществява дейността си като ЕООД или като самонаето физическо лице.
• Ако предоставя рекламни услуги на български лица или фирми, то е необходимо да следи размера на приходите, които получава. В случай, че техният размер надвиши 100 000 лева за 12 последователни месеца, то е длъжен да се регистрира по ЗДДС.

Надявам се съм успяла да обобщя всичката по-важна информация, свързана с данъците и осигуровките, и дано да съм била полезна. Ако имаш въпроси, ще се опитам да отговоря на всеки един в коментарите.

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: