Как работата влияе върху човека? Опитът на един обикновен човек

Статията, която ще ти представя, е за влиянието на работата върху човека. Получих я от читател, който редовно чете блога. Тя бе придружена от желанието му да я публикувам. Предпочете да остане анонимен и аз уважавам това. Не ми остава друго освен да ти пожелая приятно четене!

Събуждаш се сутрин, ставаш и решаваш, че те очаква един страхотен ден. Но дали е така… Обличаш се и тръгваш. Не споменавам за кафето, закуската, стоенето пред телевизора, суетата днес какво ще облека, облеклото ми фрапиращо ли е или е подходящо… и други такива индивидуални човешки ритуали. Та тръгваме за работа кой както може или с каквото разполага.

Какво е за нас работата ни?

Ние ли си я избрахме или тя нас? Можем ли да променим нещо? Фактор ли сме в собствения си живот? Това ли сме искали да правим или нуждата от средства ни е принудила да избираме?

Можем ли да мечтаем?

Мечта за промяна, развитие, растеж… или просто спокойствие, което ни дава възможност да си вършим по-добре работата.

Ако всеки от нас си отговори сам за себе си и бъде искрен със своето Аз, то тогава ще разберем как някои неща не са случайни, а самите ние сме си ги причинили и продължаваме да си го причиняваме, защото сме направили компромис с живота си.

Но! Ако това е твоята работа и се усмихваш сутрин, когато отиваш и правиш поне един човек щастлив на ден, то тогава трябва да чувстваш удовлетворение от собственото си Аз.

Поздравления! Това е твоята работа и ти си полезен както за себе си, така и за околните!

Връщайки се назад всеки има своите добри моменти в своята така наречена работа. Защото новото е предизвикателство, възможност за доказване и стимулиране да вървим напред. Тук идва въпросът:

Когато осъзнаваме, че не можем да променим света, себе си и другите… че нищо не зависи от нас – противопоставяме ли се с осъзнатото Аз или го приемаме?

Някои от нас ще си кажат, че ще се справят и ще могат да го постигнат на всяка цена. Напъват се и се борят. Така биват товарени с още и още, просто защото могат. Другите, които просто са осъзнали, че промяна няма да има и те са манипулирани по една или друга причина, се примиряват и мирно и кротко си кретат там в коловоза. Какво толкова… Такъв е моят живот. Примирение, смирение, осъзнато „робство‘‘.

Трябва ли да се борим за още – за по-висока заплата, за повече сигурност? А има ли кой ни го гарантира? Всеки вярва в нещо – чудеса, своето Аз, чуждата помощ…

Кога усещаме удовлетворение от работата, която вършим?

Може би, в усмивката породена на лицето на клиент или в разговора, в който напълно непознат човек стоящ срещу нас решава да излезе от контекста и да ни сподели нещо лично: Искам… Купувам картини… Обичам да правя това… Имам деца… И т.н. Може би, тогава осъзнаваме, че това е истинското възнаграждение за работата ни. Не материалният интерес или развитието ни, а малките неща, които сме забравили в забързаното си ежедневие.

Можем ли да отиваме на работа и да се усмихваме?

Можем ли да чувстваме за ден поне удовлетворение от работата си?

Можем ли да запазим добрия тон с хората, които срещаме, или да дадем предимство на другите след нас на опашката?

Или просто само мрънкаме, защото това го правим най-добре…

Способни сме да бъдем излъгани, от самите нас, от нашите прищявки и вярванията в ценностната си система. Сами си изграждаме бариери и препятствия. Не можем и не искаме да ги преминаваме. Съвестта говори в нас. Тя е плод на нашето възпитание, на ценностите, които сме усвоили и стереотипа на живот, който водим.

Та търсим ли задоволство и удовлетворение от нещата, които правим?

Има хора, които чувстват и мислят, че творят чудеса с усмивка, добра дума и разбиране… Ти от тях ли си? А защо си от тях? Не отговаряй сега, замисли се колко добро си направил и дали си призван да даряваш радост на околните… Всъщност какво е добро, та за нас ли е или за другите. Помисли си.

Всичките ни терзания са част от нашето подсъзнание. То ни води към размисли и ни подтиква към грешки и възходи… Сами решаваме на кои от тях ще дадем повече свобода за развитие.

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: