Как да разказваме истории увлекателно в 5 лесни стъпки

Да разказваме истории?

И то увлекателно?

Всички знаем, че умението да разказваме истории увлекателно е важно както в бизнеса, така и в живота.

Че това е мощен инструмент, който има трайно въздействие.

Но защо? И как може да станем по-добри в това?

Днес продължаваме със споделянето на полезни публикации от LinkedIn, след като преди време ти представихме Бил Гейтс: 5 книги, които трябва да прочетем това лято.

Този път статията в Neftelimov.com е на Ина Иванова, експерт по невербална комуникация:

В следната статия ще обясня ефекта на добрия разказ върху нашия мозък и ще дам 5 стъпки за това как да станеш по-добър разказвач.

Бил ли си някога в публиката, докато някой разказва история на сцената? Може би по време на разговор в стил TED или стендъп комедийно шоу? Забелязваш ли как се усеща магията във въздуха?

Да разказваме истории увлекателно не е магия. Това е неврология.

В едно изследване на Принстънския университет учените са открили, че когато слушаш добре разказана история, частите от мозъка, които отговарят на историята са тези, които биха били активни, ако сте били действителна част от историята. Така че, когато някой говори за аромата на кафе, което е прясно изпечено, частта в мозъка, която отговаря за миризмите, се активира мигновено. Ако ти разказват за хващането на някакъв предмет – моторният кортекс отговаря, по-конкретно частта, свързана с движението на ръцете.

Още по-впечатляващо: Този ефект се случва и на човека, който разказва историята. Така че ако историята се разказва на живо, мозъкът на разказвача и тези на слушателите започват да се синхронизират един с друг! Това е магията, която чувстваш в една стая или група, когато историята се разказва добре и публиката е пленена от нея.

Едно от обясненията за това са огледалните неврони.

Огледалните неврони са тип мозъчни клетки, които се активират, както когато правим действие, така и когато видим, че някой друг прави същото действие. Вярва се, че това е причината, поради която се прозяваме, когато видим някой друг да се прозява – и вероятно е причината за това защо се чувстваме съпричастни.

Как да разказваме истории увлекателно В 5 лесни стъпки

Когато някой разказва история, мозъкът ни реагира така, сякаш сме част от самата история и така усещаме как изграждаме силна връзка с разказвача.

И така, какъв е най-добрият начин да създадем тази връзка с публиката си, когато разказваме истории?

#1 Не коментирай, а описвай

За да накараш аудиторията си да реагира така, сякаш е част от историята, трябва просто да опишеш какво се е случвало с теб в момента, в който това се е случвало, като не е необходимо да добавяш мнения или контекст.

Мисли за разказването на история като на това да си режисьор на филм, който се случва в главите на слушателите ти. Добави детайли в детайлите.

Отговори на въпросите:

  • Как изглеждаше?
  • Какво се случваше?
  • Кой е бил там?
  • Какво казаха?

#2 Използвай сензорна информация

Направи описанията богати.

Активирай сензорната кора на слушателите си, като се фокусираш върху миризмата, докосването, звука и чувствата в историите си.

#3 Запълни историите си с емоции

Най-голямата грешка, която хората правят при разказването на истории, е да изключват от разказа си, това как се чувстват или как са се чувствали. Когато включиш емоциите в една история, огледалните неврони на твоята аудитория ще ги накарат да усещат и те тези емоции.

Когато изпитваме съпричастност, мозъкът ни освобождава окситоцин, ,,свързващият хормон”, който води до чувство на свързаност и доверие.

Как да разказваме истории увлекателно В 5 лесни стъпки

Освен това учените са открили, че когато преживяваме емоционално събитие, нашата амигдала освобождава допамин, който помага при обработката на информация и спомага за паметта.

Така че ако искаш хората да ти вярват повече и да помнят дълго какво си казал, включи емоции в разказването на истории!

Бонус съвет: За да увеличиш вероятността да активираш огледалните неврони на аудиторията си, вместо просто да казваш емоцията, която изпитваш, опиши как тя физически се усеща от тялото ти. Така че вместо ,,аз бях щастлив”, може да кажеш: ,,Имах чувството, че топлина се движи се през гърдите ми и не можех да спра да се усмихвам”.

#4 Редактиране, редактиране, редактиране…

Да разказваш истината в историите си не е същото като да казваш ВСИЧКО!

Джон Медина, най-продаваният автор и молекулярен биолог в ,,Ню Йорк таймс”, откри, че мозъкът има много кратък период на внимание, затова е важно да се увериш, че всяка част от твоята история има определено място.

Помисли за това, което най-много искаш да изпъкне в историята си. След това включи подробности, които поддържат това и изключи почти всичко останало. Има ли значение, че си имал простуда в този ден? Не? Изключи го. Важно ли е, че майка ти е носила червено сако? Да? Това може да остане в историята.

Друго, което Медина разбира, е че това, на което обръщаме внимание, са емоциите. Като се има предвид отделянето на допамин и окситоцин, това не е изненада! Така отново емоционалното ти състояние е детайл, на който си заслужава да акцентираш.

#5 Не издавай развръзката предварително

Когато разказваш една история, придържай се към хронологичния ред, в който са ти се случвали моментите, за които говориш в реалния живот. С други думи, не давай подробности, които самият ти не си знаел в даден етап от историята, докато не си разбрал за тях действително. Когато издадеш какво ще се случи по-късно, ще загубиш напрежението в историята си и елемента на изненада у публиката.

Например, ако разказваш история за интервю за работа и добавиш: ,,В този момент не осъзнавах, че вече са отдали работата на някой друг” – по този начин, публиката спира да очаква да чуе какво ще се случи в резултата на това интервю.

Това е важно, тъй като според изследванията на Пол Й. Зак, напрежението е един от ключовите аспекти на задържането на вниманието в историите. Като предварително издаваш информация, губиш това напрежение, което е от съществено значение за създаването на емоционален резонанс между разказвача и публиката.

В обобщение: Как да разказваме истории увлекателно?

Когато разказваш една история, не забравяй да оставиш настрани мислите и мненията си. Придържай се към важните подробности и се съсредоточи върху сетивното описание и емоциите. Запитай се: ,,Как изглеждаше това?” и ,,Как се почувствах?”

Източник: LinkedIn

Виж също защо колкото по-цивилизовани са хората, толкова повече те са актьори?


Професионалист ли си?

Регистрирай се БЕЗПЛАТНО в Указател за професионалисти и достигни до повече потенциални клиенти!

Един проект на Neftelimov.com

Петър Нефтелимов

Основател на Profesionalisti.info. Застъпник на положителната журналистика в Uspelite.bg и блогър в Jamba.bg. Организатор на Run2Gether Bulgaria. Ментор в ABLE Mentor. Изучава биотехнологии в Софийския университет. Посланик на Balkans Everywhere.

Искаш нещо да кажеш?
 
Пиши ми.
 
Искаш нещо да кажеш?
+