Съдържание на статията:
През последните две години светът се промени изцяло и живота стана изключително тежък. Във времена на пандемии, войни, инфлация и забързано ежедневие, все повече хора са подложени на системен стрес. Както знаем стресът причинява много болести – онкологични заболявания, стомашни проблеми и психични заболявания. Статистиката за тревожни разстройства е наистина стряскаща. Около 40 процента от хората са изпитали тревожността поне веднъж в живота си. Статистиката се е увеличила главоломно през последните две години поради неприятните събития, които споменах по-горе.
Като цяло съвременното общество е с по-лабилна психика, при което тревожността надделява.
По времето на бабите и дядовците ни, сякаш хората са били доста по-устойчиви психически. Може би, заради прекалената ни презадоволеност, младежите често бездействаме. Сами си създаваме проблеми, или пък това се дължи на прекалено забързаното ни ежедневие, защото нека си признаем дедите ни за живеели доста по-спокоен живот. Трудели са се много повече, но са живеели в пъти по-спокойно. Друг много важен фактор е и развитието на синтетиката. Много рядко някои от старото поколение е опитвал наркотични вещества. Сега почти няма млад човек, който да не е пробвал поне марихуана.
Дори тийнейджъри, които в тази възраст са доста податливи и лабилни с все още недоразвито ментално усещане, прибягват към дрогата, просто защото е лесно достъпна. Те искат да се направят на готини или просто да пробват нещо ново. Но често не знаят какви последствия има употребата на наркотични вещества. Дори и да не станат наркомани, могат да повредят психиката си необратимо. Употребата на халюциногенни наркотици може да предизвика психоза, депресия, тревожност, дори шизофрения. За момент те вдига в небесата, а после те поваля в черна дупка, така че замисли се струва ли си…
Много разпространено сред тревожността в последното десетилетие са паник атаките. Какво представляват те?
Това е внезапен пристъп на интензивен страх, съпроводен е със силни физически реакции, но реална заплаха няма. Хората усещат, че губят контрол, сякаш умират или получават инфаркт. Могат да се случат навсякъде – на работното място, по време на разходка, вкъщи по време на шофиране. Затова често хората с това тревожно разстройство се изолират от срам и страх да не получат пристъп, докато са сред хора. Живота се превръща в просто съществуване и постоянен страх, е една дума мъчение.
Много хора губят работоспособността си, особено ако работят е свързана с интелектуален труд, защото не могат да се съсредоточат. Мислите са хаотични, на хиляди посоки, човек се чувства сякаш постоянно е под заплаха. Друго не по-малко ужасно тревожно разстройство е генерализираното тревожно разстройство. То се характеризира с това, че човек е неспособен да се отпусне и непрекъснато очаква лошо събитие, нагласата му е черногледа. Често хората с тревожни разстройства мислят, че губят ума си, което, разбира се, не е така. Щом човек се притеснява, че полудява, значи е тревожна личност, лудите нямат страх от полудяване. Те не осъзнават, че имат проблем, а на специалист ги водят техните близки.
Хората с тежки психически заболявания като например шизофрения, имат фалшиви убеждения, неконтролируемо, често агресивно поведение. Болният буквално сякаш е откъснат от околната среда, няма самокритичност и колкото и странно да му е поведението, той вярвам че всичко е наред. Халюцинациите за него са напълно реални или вярва, че има свръх способности да вижда и чува неща, които другите хора не могат.
Тревожните разстройства са изключително мъчителни, защото болният е с ума си и осъзнава какво се случва с него, но въпреки това е безсилен да се противопостави на симптомите си.
Едно от най-мъчителните тревожни разстройства е обсесивно-компулсивното разстройство, то се характеризира с натрапливи мисли(обсесии) и компулси – ритуали. Болният има натраплива мисъл, че ще нарани член от семейството, затова крие ножовете. Други имат страх от замърсяване и постоянно чистят или мият ръцете си. Трети непрекъснато проверяват дали са изключили уредите вкъщи.
Компулсите временно успокояват тревожната личност, но след това притеснението става двойно, а времето прекарано в извършване на ритуали отнема голяма част от деня на човек. По този начин човекът с тревожността няма време да изпълни ежедневните си задачи. Тези разстройства често се отключват след травматизираща случка, на която психиката реагира. За щастие тези състояния са лечими. Повлияват се добре от психотерапия, използват се медикаменти като антидепресанти и антипсихотици (в малки дози). Най-добри резултати дава смесената терапия – медикаменти и психотерапия.
Важна част от лечението на тревожността са релаксиращите процедури като медитации, четене, рисуване, масажи, разходки сред природата.
Много е важно постоянството и желанието за промяна, както и подкрепата на близките. Дори хората около болния е желателно да посетят психотерапевт, за да разберат характеристиките на тревожното разстройство и да знаят как да се държат с близкия си. Не трябва да се упреква, страдащия от тревожно разстройство човек или да му се казва „стегни се“ или „лигавиш се“. Това допълнително кара болният да се притеснява повече и да се почувства слаб, недоразбран и отхвърлен. В такива моменти подкрепата от близките хора е изключително важна.
Нямам обяснение защо психичното здраве се подценява толкова много и защо хората имат толкова предразсъдъци относно него. Защо хората с психични проблеми биват отхвърлени и подигравани от обществото. Ако човек можеше да избира да бъде добре, щеше да го направи. Никой не иска да бъде болен и не носи вина за това. Няма нищо смешно в депресията, чуването на гласове или тревожността, напротив трагично е.
Психичните заболявания са много по-страшни от физическите.
Именно съзнанието и психиката ни ни прави хора и ни различава от животните, затова когато психиката е нестабилна, страдат всички направления от живота ни. Има много хора с разстроена психика, които представляват опасност за обществото, но поради предразсъдъците към специалистите по психично здраве, много хора се притесняват да потърсят помощ. По този начин психичното неразположение се задълбочава.
Явно в България трябва да започнеш да си говориш сам по улицата или да убиеш някой посред бял ден, за да разберат хората, че наистина имаш проблем и да ти се обърне адекватно внимание.
Не виждам причина за срам да се потърси специалист по психично здраве. Това е като да имаш проблеми със сърцето и да те е срам да отидеш на кардиолог. Именно това, че човек осъзнава проблемите си и търси решение за тях, означава, че не е луд или слаб, а силен и готов да се бори с проблемите си. В западното общество хората често посещават специалисти по психично здраве, без притеснения и затова по улиците рядко се виждат измъчени, говорещи си сами хора, докато в България често се натъкваме на такива.
Виж също 7-те отказа, които са мотиватор да докажеш, че можеш!