Когато бях участник в 9 Аcademy (до 16-ти септември е възможността за кандидатстване за сезон 4 на Академията, регистрирай се тук), едната ни лекция беше с Лилия Еленкова – бивш председател, треньор, модератор и фасилитатор и една от основните инициаторки по създаването на Звено от треньори към Националния младежки форум. Най-запомнящата фраза за мен от нейната над двучасова лекция беше, че ,,Бъдещето е мрежа!‘‘. Тази фраза ми остана за дълго в мисленето, затова месеци по-късно я поканих да ни разкаже повече какво значи за нея това – бъдещето да е мрежа:
Когато ме попиташ какво мисля за мрежите…
Първо се сещам за създаването на Национален младежки форум. Най-голямата формална чадърна младежка платформа, която обединява други младежки организации. Създаването на тази платформа си беше една дългогодишна мечта. Преди това бях участвала в различни студентски организации и дейности и си мечтаех за доброволно и устойчиво сдружаване, стъпило на ценности, ясни и прозрачни интереси.
През 2010 година след един първичен и не много успешен опит да създадем младежко обединение, заедно с подкрепата на Европейския младежки форум и участието на представители на различни младежки организации поставихме основите на НМФ в България по време на Мрежовите дни в Хисаря. Като казвам основи, имам предвид четиридневна работа за изясняване на ценностите, визията, мисията и целите, които ни събираха и които ще продължат да ни събират като организации, въпреки че нас след това нямаше да ни има.
Най-голямото предизвикателство беше да не се поддадем на волята на деня, на единицата, която да ни каже какви трябва да бъдем, ако искаме да съществуваме.
Винаги съм вярвала, че свободата или поне стремежът за свобода обединява много повече хората.
Нали така ни учеха в училище. Израснала съм с мисълта за Левски и неговия лъвски скок, с идеята, че не трябва автоматично да заменяме пашата с цар, че трябва да се мисли. Израснала съм с представата, че ние, моето поколение, сме свободни да избираме, да пътуваме, да живеем. Едно от най-интересните неща, които човек можеше да види по време на тези Мрежови дни, е как различни хора и техните различни представи, култури, опит, знания се събират и в продължение на няколко дни упорито търсят общото помежду си.
Разбира се, че се правят компромиси, но в това не влагам нищо негативно.
Това е разбирането, че има една ничия територия, където всяка организация идва свободна и сяда на масата за преговори с ясни правила и закони, като запазва „границите“ си на собствената си организация. Беше изключително интересно, прекрасен процес. Разбира се, че имаше своите предизвикателства и към днешна дата мога да потвърдя, че това, което поставихме в началото, все още държи организацията – свободата на доброволното сдружаване.
След това започна упоритата работа.
Казвам го и по време на срещите, в които си говорим за лидерството. За мен истинската мотивация идва с резултатите, които участващите постигат, и ясните представи за собственото им развитие вследствие на това участие. Към това можем да добавим подкрепата и защитата, която си осигуряват, овластяването един към друг със знания, умения, информация.
Най-добрият проводник в една мрежа е истината и нейното непрекъснато проверяване.
В Национален младежки форум нашето поколение непрекъснато се овластяваше с истина, виждам, че и днешното го прави със същото съзнание, че търсенето и проверката на истината е основата на съществуването на една истинска общност.
В днешни дни, когато живеем с идеята, че информацията е на един клик разстояние, сме много по-объркани и подложени на много по-голям риск от заблуда, отколкото което и да е друго поколение преди нас. На голяма част от хората, които ползват Интернет, им е много трудно да различат истина от неистина. Виждам го в статиите, които четат и споделят, „медии“, на които вярват и споделят, появяващи се спам съобщения, които също с лекота приветстват в техните профили. В един такъв информационен хаос, който е на един клик разстояние, смея да твърдя, че ще се появява все по-голямата нужда от истина, от доверие, както и от мрежа от доверени организации, с които да обменяме информация, с които да си помагате да проверяваме тази информация. Сякаш отново ще открием добре забравените практики, които са в основата на различните съюзи.
Без доверие не се живее, крехката ни цивилизация стъпва на доверието.
Доверието, че жена спокойно може да се разхожда вечер в компанията на мъж, че парите, които ще дадем на заем, ще ни бъдат върнати, че сърцето, което ще предложим, ще бъде запазено цяло.
В този смисъл и по-скоро по хоризонталата мисля, че ще продължим изграждането на мрежи на доверие за нашето спокойно бъдеще…
Виж също какъв е дългът на един творец към публиката му
Снимки: НМФ