Заедно в живота и работата: Предимства и недостатъци

Като организационен психолог се впечатлявам от различни ситуации, случващи се в рамките на компаниите. Интересно ми е да ги наблюдавам, а когато мога, и описвам. В тази статия на Neftelimov.com искам да повдигна темата за един такъв интересен случай. Този на легендарния български дует „Ритон“, понеже, както знаеш, любимите Катя и Здравко са заедно в живота и работата си, което ги прави почти неразделни през цялото време.

Какво кара двама души, които са съпрузи, да работят на едно и също място, без това да е случайност, а настоятелно желание и на двамата? Как се чувстват и до какво води за тях и организацията подобно лично-трудово взаимодействие, това ще се опитам да разгадая.

Защо искат да са заедно в живота и работата?

Хрумват ми няколко причини за това семейство да желае и да работи заедно. Тук уточнявам, че не става дума за собствен бизнес, а за наемен труд. Уточнявам и че става дума за болезнено желание да са заедно на всяко работно място. Ако единият има проблем и напусне, напуска и другият и си търсят работа винаги двама, винаги!

• Несигурност – Това е първото, за което се сещам в тази ситуация. Усещането за несигурност би накарало някого да има непрекъсната подкрепа до себе си и то на една ръка разстояние. Човек, неуверен в действията си и не умеещ да контролира ежедневието си, има нужда от някой, който да го подкрепя. Несигурността в създаването на стойностни връзки с другите води до търсене на познатото рамо.
• Контрол – Следващото, което ми се струва вероятно. Контролиране на партньора, което издава недоверие в двойката. Контрол относно опасения за изневяра или контрол, когато не вярваме, че партньорът ни ще се справи с трудовите си задачи.
• Тревожност при разделяне – Това донякъде е свързано и с контрола, но може да се обясни и с по-високите нива на тревожност у някои. Те изпитват паника, когато важните за тях хора не са под наблюдението им.
• Отритнати в детството – Тезата също е възможно и дори да са отраснали в семейна среда, а не в институции, има вероятност да се чувстват отхвърлени от социума. Затова в момент, в който имат някого, те се страхуват да не го изгубят и да останат сами и отхвърлени.

Как се отразява на двойката това да бъдат заедно в живота и работата?

Разбира се, след като самите те го търсят, няма как да кажат, че се чувстват зле. Може и така да е, а може и да не осъзнават последиците от една 24-часова близост. Моето мнение е, че човек по природа е личностно свободен. Да, има своя социум. Има нужда от хора, но има нужда и от самия себе си. Нещо, което в описания случай няма как да се случи.

• Задушаване – ние играем различни роли в живота си. Сигурно знаеш мисълта на Имануел Кант, че колкото по-цивилизовани са хората, толкова повече те са актьори. В работата сме в една роля, вкъщи – друга, в магазина – трета и така, според ситуацията, проявяваме гъвкавост и адаптивност. В нашия случай, когато партньори са заедно в живота и работата, ролята трябва да е само една – тази, с която ни познава половинката ни. Това, разбира се, подсъзнателно рефлектира върху нас и ни прави тревожни, нещастни и неуверени, но ние не разбираме откъде идва това. Не можем да повярваме, че се дължи на тази задушаваща близост.
• Неефективност – един „задушен“ човек няма как да бъде докрай ефективен. Няма как да се чувства напълно спокоен и уверен, за да изрази себе си и да се разгърне. А няма как да го направи, защото подсъзнателно знае, че ще бъде оценяван, че трябва да спазва норма, да се придържа към приетото от половинката си. Знае, че не бива да я разочарова, затова и няма да рискува с нищо и никога, затова ще бъде и неефективен.
• Липса на самоизява и лична реализация – представи си, че Кристиано Роналдо не може без жена си и излиза да играе с нея на терена. Дали щеше да е толкова успешен? Конфуцианството казва, че индивидуалното оцеляване е пътят към съществуването на цялата общност. Коренът на личната реализация идва от думата личност. От това да един човек да се реализира самостоятелно и да бъде приет като Той, а не Те. Мисля, че стана ясно и няма нужда от повече примери.
• От вкъщи и от работа на работа – това значи, че прехвърлянето на работа и разговорите за отминалия ден в дълбочина ще са неизбежни, както и обратното. Вкъщи ще се обсъжда денят, кой какво е казал, какво се е случило, какво не се е случило и прочие. Да, това са неща, които и неработещите заедно си споделят, но там няма как да се навлезе в подробни детайли, както тук. На работа пък ще се коментират случващите се вкъщи неща, често и пред колеги. Това смесване не позволява на двойката да излезе от една спирала на мислене и поведение. Да се пренася работата вкъщи никога не е добра идея, в тази ситуация обаче е неизбежно.

Как колегите приемат партньори, които са заедно в живота и работата?

Най-нормалното нещо е тази двойка да създава у другите усещането за една невидима преграда. Не може да има нормално общуване с единия, защото другият ще е някъде там, съответно ще има една подбрана комуникация. Затова хората трябва да ги приемат като едно незаобиколимо цяло. Приемайки ги така, несъзнателно ще ги отбягват и ще общуват с тях в рамките на съвместната им работа, нищо повече. Това „нищо повече“ обаче ще е липсващото звено за изграждане на едно по-добро професионално сътрудничество. Освен това всеки от двойката ще следи за реакциите на другите, касаещи партньора му. Това са уж незабележими регистратори в нашия мозък, но те са там и ни влияят. Насочват мислите и поведението ни и не са за пренебрегване.

Как се отразява това на организацията?

Първо, компанията, искайки да наеме един служител, разбира, че трябва да наеме двама. В началото, може би, не си дава сметка, че наемайки двама, ще трябва и да освободи двама, когато единият си тръгне. Дали това е добре за фирмата, за мениджмънта? Дали и двамата ще са на топ ниво или единият ще го търпят заради другия? Дали тази тяхна обвързаност ще влияе добре на организационната култура? Тези и куп други въпроси могат да се зададат.

А дали тази колаборация е добра или не като лично-професионално взаимодействие? Нека всеки помисли и си отговори.

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други:

Георги Млеканов

Георги Млеканов е докторант в Института по философия и социология при БАН и магистър по организационна психология. Занимава се със създаването и провеждането на обучения за бизнес. Негови са книгите „Смелиян, Амидофен и още двама-трима“, „Бисмут“ и „Дигитална зависимост – наръчник за родители и учители“. През 2024 г. е награден с второ място в конкурса „Агент по промяната“ заради каузите, свързани със социализацията на хора от уязвими групи в трудовата среда.