Намираш се в нов свят, без работа и умения. Какво ще правиш?

Емил Кирилов е инженер и предприемач. През последните години участва като консултант и разработчик в над 15 проекта. Основната му мисия е да помага на стартиращи и установени бизнеси както чрез консултации и разработки, така и с готови продукти. Преди дни Емил сподели материал в социалните мрежи за това какви възможности имаме, когато се озовем в нов свят и без работа. Материал, който той разреши да споделя с теб в следната статия.

На скоро бях поканен да участвам в записа на подкаст. Авторът ми зададе една много интересна задача. Реших да разгледам тази задача от гледната точка на служител, който се събужда в свят, в който не познава никого и няма уменията, които са му служили до вчера. Очевидно трябва да стартира някакво ново начинание, което се осмелявам да нарека със страшната дума „бизнес“.

Ето го и условието:

• Събуждаш се без работа в чисто нов свят, в който не познаваш никого.
• Осигурени са ти храна и подслон.
• Разполагаш с лаптоп и 1000 пари.
• Решаваш да стартираш бизнес от нулата.

Какво ще направиш през първите 30 дни?

Ето го и моя отговор:

Приемам, че под нов свят се има предвид не нова парадигма, а това, че нямам никакви предишни контакти и ресурси и всичко като ниво на технологии и начин на общуване е както към днешна дата.

#1 Ще продам лаптопа

Да точно така! Ще продам лаптопа. Много хора ще се запитат защо?

С лаптопа мога да направя маркетингово проучване в Интернет и да разбера от какво имат нужда хиляди хора по света. Мога да разбера какво се търси и какво се предлага. Мога да стартирам лайфстайл бизнес, да направя онлайн магазин, да разработя уникална маркетингова стратегия и да продавам на стотици хиляди хора. Ако този нов свят е на екзотичен остров, ще мога да си живея живота там и парите ми да се стичат в банковата ми сметка.

СТОП!

Това е доста наивно. Особено, ако не притежавам уменията да го направя и тепърва трябва да ги уча. Ако се намираш в нов свят, в който никой не те познава, нямаш адрес и никаква история, е твърде вероятно да не можеш дори да си направиш банкова сметка или да отнеме много време. Не забравяй, че имаш само 30 дни, в които дори няма да можеш да продадеш нищо в eBay, защото нямаш рейтинг.

Каквото и проучване да направиш, това да продадеш и 1 продукт през първия месец онлайн е почти невъзможно. Нямаш бранд, никой не те познава, никой не е купувал до момента от теб. В 21-век онлайн има много хубави продукти, но и много измами. Доверието е ниско. Дори да събереш 1000 лайка във Facebook може да се окаже предизвикателство, ако профилът ти е на 1 ден и нямаш офлайн приятели, които да добавиш.

#2 Ще започна да давам независимо, че съм без работа

Второто нещо, което ще направя е с парите от лаптопа да купя вода, кафе, чай и бисквитки. През първите 29 дни ще спирам хората, минаващи покрай мен, и ще им предлагам напитка и бисквитка без да им искам пари.

Това пък защо? Нали ще правиш бизнес, а не благотворителност?

Много просто – заради реципрочността. Получавайки малък подарък от мен, повечето от минувачи, ще се чувстват до някъде длъжни да направят нещо за мен. Не всички разбира се, но голяма част. Това, което ще искам от тях е да ми дадат нещо много по-ценно от парите – времето си. За 29 дни ще се опитам да поговоря с поне 500 човека. Разговорът не трябва да е повече от времето, за което ще си изпият напитката. Това, което ще ги питам е:

1. Кои са 3-те им най-големи проблема, които имат в момента?
2. Какво би им коствало да ги разрешат?
3. Какво могат да правят в момента и биха искали да го правят до края на живота си без заплащане?
4. Биха ли искали да си говорим отново и как мога да се свържа с тях?

Толкоз! Ще записвам отговорите на тези въпроси и контактите на тези хора.

Внимание! Ще има много хора, които ще ме подминават. Това е нормално и аз се радвам, че го правят :). Аз също не искам да си имам работа с тях.

#3 Ще помисля върху идеята, която може би ще ме спаси от ситуацията на без работа

На 30-тия ден преди обяд ще помисля върху идеята. Как? Ще анализирам списъка и ще се опитам да отговоря на следните въпроси:

1. Кои от проблемите се повтарят?
2. Кои от тях бих могъл да разреша с моите възможности или с възможностите на хората от същия този списък?
3. За кои от проблемите хората ще получат резултат веднага и ще са готови да ми платят достатъчно голяма сума пари?

В момента, в който имам яснота, ще разделя списъка на две – клиенти и хора, които могат да станат част от моя екип. Следобед ще се обадя на избрани хора от двата списъка. Вероятно няма да имам телефон, но срещу добро заплащане ще мога да използвам нечий друг или в краен случай да си купя такъв. Все пак имам 1000 пари, нали?

Извод:

В днешно време много хора искат да стартират бизнес поради една или друга причина. Дали заради повечето пари, дали заради свободата, или нещо друго. Но реалността е, че те прекарват много време зад мониторите, ровейки в Интернет, търсейки перфектния продукт или услуга, правейки бизнес планове и стратегии. Опитват се да достигнат до хора на хиляди километри без да могат да достигнат до човека в съседната къща или апартамент.

Живеем в глобален свят, но когато ресурсите са ни ограничени, най-лесно е да стартираме локално. Вероятно нашият бизнес няма да е скалируем и няма да печелим милиони. Но какво от това? Той може да ни носи доходи, с които да стартираме нещо друго или да автоматизираме това, което правим в момента и чак тогава да достигнем до отдалечени пазари. Важното е в началото да се преборим с най-големия проблем на всеки бизнес – паричния поток.

Социалните мрежи правят създаването на бизнес лесно, но в същия момент много трудно, защото вкарват излишно объркване. Скривайки се зад профилите си, хората смятат, че продажбите ще са по-лесна работа и че няма да приличат на хората, които продават портативни шевни машини от врата на врата.

Много хора изпитват чувство на срам, че правят бизнеса си. Притесняват се от това да се изправят и да предлагат лимонада на случайни минувачи. Притесняват се от това какво мислят приятелите им, родителите им и затова бълват стотици безсмислени постове в онлайн групи и общества, с надеждата някой да купи от тях. Но всъщност тези общества ги игнорират. Това е форма на отлагане.

Тогава идва най-лошото. Мисълта, че наличието на пари ще оправи нещата. Не твърдя, че бизнес се прави без пари. В историята на мен ми се налага да продам лаптопа, за да събера пари. Но въпросът е какво купувам с тези пари? Инвентар? Служители? Не! За да доведа бизнеса до успех, основното от което се нуждая, са клиенти и екип от хора, които имат умения и желание да правят това, което правят в момента дори без заплащане.

Това е моят подход. Какъв е твоят?

Виж също кои са 20-те навика на бъдещите милионери

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: