Съдържание на статията:
Ставаш в 7:00. Самосъжаляваш се за 5 минути. Пиеш кафе. Взимаш си душ и се обличаш. Отиваш в училище и започва първият ти час. Преподаваш физика. Започваш да обясняваш магнитния хистерезис. Иванчо на първия чин си бърка в носа полузаспал, а Марийка си играе с косата и гледа влюбено. С напредването на часовете класовете стават все по-шумни, а мигрената ти става все по-непоносима. Прибираш се в 17:00 и имаш да готвиш, чистиш и прекараш време със семейството. Искаш да отделиш време за хобито си, да прочетеш книга или научиш нещо ново, но просто нямаш сили. Лягаш си в 23:00 преуморен и с горчивина в устата заради предстоящия ден. Това се повтаря 5 пъти в седмицата.
БГ учител в 21-ви век
Малко песимистично начало, но истинско. Този параграф може да се обозначи като „БГ учител в 21-ви век“. Както знаеш, обучението е двустранен процес. Но и от двете противоположни страни има липса на желание по една или друга причина. Но докато при учителите това се обуславя със стреса и проблеми в личния живот, при учениците причината е по-комплексна. И все пак колкото и да не слушат и да не им „пука“, дори и при малко старание те могат да погълнат огромно количество информация. Това се наблюдава особено често при децата в по-ранна възраст. Учените години на ред поддържат тезата, че децата учат по-качествено и по-бързо от възрастните, имащи „влошена“ памет. Но това не е напълно вярно.
Децата от много малки са запознати с различни спортове, четене на книги и рисуване. Родителите правят този разумен ход с претекст, че по този начин стимулират интереса и любопитството у децата си. И са прави. Замисли се – дори в първите години от живота си малките непрекъснато изследват.
Всичко около тях е новост и просто трябва да го изследват, за да се приспособят.
Например първата среща на дете с лъжица. Изследва сребристия ѝ цвят, формата ѝ и функцията ѝ. Следващият път като я види веднага ще знае какво да прави с нея. Важно е да се отбележи, че децата разглеждат на света като на игрално поле, изпълнено с всякакъв вид игри. Особено в ранния етап от живота им това е най-силно изразено. Когато открият нещо ново, те изпитват „Аха!“ момента, който споменах в миналата статия, и в мозъка им се отделя невротрансмитера допамин. Той стимулира удоволствието и децата ще запомнят, дейността, заради която изпитват това приятно усещане. На същия принцип са изградени и видеоигрите, пленяващи ги в по-късен етап от живота им.
Сега сигурно си казваш:
Е, да, ама това е до дадена възраст само. Аз сега дори и да науча теоремите в квантовата физика, до една седмица ще съм ги забравил.
Напълно нормално, не си нито умствено изостанал, нито имаш някакво увреждане. Живеем в свят на непрекъснат поток на информация. Толкова сме погълнати от ежедневните си дейности, че понякога животът някак си минава покрай нас. Постоянно излиза някаква нова технология и за нас това не е явление, а по-скоро рутина. Изобщо не вникваме в нещата, а ги гледаме повърхностно.
Затова са прави хората, които са казали, че трябва да се учим от децата си.
Как да се включим в игра, като нямаме желание да играем? Как учител да придобие STEM мислене, като няма мотивация да бъде обучен?
Наистина тежки въпроси, но светлина в тунела има. Има последователен и красиво структуриран процес, с който можеш да научиш буквално всичко, стига да имаш правилната нагласа и желание (започвам да говоря на „ти“). И най-готиното е, че действа без значение какъв си, на колко години си и колко си натоварен. И всичко започва с принципа:
Use it or lose it – Ползвай го или го изгуби.
Много просто. Когато се сдобием с нова информация трябва да я използваме максимално бързо и максимално добре, за да остане в паметта ни.
Пример: Четеш статия, обсъждаща какъв трябва да е езикът на тялото ти, когато говориш пред публика. И веднага си представяш, че стаята ти е сцената, вещите ти са зрителите, и започваш да изпълняваш указанията, за да имаш най-голямо въздействие върху публиката
Стъпките на този процес са 5, като всяка от тях е с изключителна важност за оптимален резултат:
#1 Бъди отдаден.
Имай нагласата да научиш нещо. Играй активна роля в процеса на ученето. Задавай въпроси, записвай си и интерпретирай нещата по свой начин устно или писмено. Няма как просто информацията да ти се залепи в мозъка. Ти трябва да имаш лепило.
#2 Вярвай на опита.
Асоциирай тази идея (информация) с твои преживявания, и най-вече с грешките си. Защото тях ги помним, но по-важното сме запомнили тези, от които сме се поучили. Иначе няма смисъл. Когато разбрах, че през нормалното стъкло не преминават UV-лъчи и заради това не хванах тен, а изгорях целият, тъй като се пекох в помещение с много прозорци на слънце, разбрах колко е важно да съм запознат с електромагнитните вълни и физиката като цяло. И до ден днешен разказвам за тази случка на мои приятели.
#3 Ползвай моментално.
Както вече споменах: „Use it or lose it!“. Новата информация трябва да бъде приложена в нещо от ежедневието ти, което виждаш или мислиш всеки ден. Например аз знам, че трябва да правя йога 10 минути всеки ден, защото постелката е разположена централно в стаята ми, и няма как да не й обърна внимание.
#4 Награди се.
Когато приложиш тази идея, възнагради се. Дали с нещо сладко или с някаква друга глезотия, няма значение. Аз например, винаги когато науча темата ми по анатомия качествено за следващото упражнение, изяждам по 2 парчета шоколад.
#5 Знай защо.
Най-важно е да знаеш ЗАЩО искаш да научиш тази информация. Защо ти трябва? Как тя ще ти помогне да се превърнеш в по-добра версия на себе си? Тези важни въпроси ще ти помогнат да поддържаш мотивация през процеса.
Това са стъпките, следвай ги, и без значение дали отделяш 30 минути на ден за тях, резултат ще видиш. Те отговарят точно на принципите на STEM обучението. Ако учителите ги следват, съвсем скоро ще усвоят знанието на промяната. Може би си казваш:
Аз забравям почти всичко, което искам да науча след няма и седмица. Абсурдно е да контролирам какво да запомня и какво да забравя!
На такива разсъждения отговарям всеки път еднакво. Мозъкът ни отнема 20% от цялостната енергия на тялото. Въпреки, че имаме 14 милиарда неврона, той отсява важната за нас информация и маловажната такава. Така че от теб зависи как си подреждаш приоритетите и колко си ги слагаш на сърце.
Може да прочетеш също ,,Какво е STEM? Какви са възможностите на STEM обучението да промени статуквото?‘‘, за да разбереш науката какво мисли за мистерията STEM.