Кариерно консултиране: Методи и техники

За предшественик на всеизвестното кариерно консултиране се смята професионалното ориентиране. То възниква в началото на XX в. с работата на Франк Парсънс. Той е смятан за основоположник на движението. Подходът, който разработва, оказва огромно влияние върху теорията и практиката на професионалното ориентиране и кариерното консултиране и до днес. Парсънс идентифицира три елемента на професионален избор:

• Разбирането за качествата на личността (себепознанието).
• Изискванията на професионалната дейност (информираност за света на труда).
• Съвпадението между двете – индивидуалните черти и факторите на средата.

Последващото развитие на теориите за професионалния избор поставя в основен фокус факторите на средата. Ключов момент е взаимодействието на личността със средата, както и разбирането, че професионалният избор не е еднократен акт, а процес, интегриран в цялостния житейски цикъл. Най-известната теория от тази група е теорията на Джон Холанд за избора на кариера като израз на личността. Холанд дефинира шест типа личности (RIASEC):

1. реалистичен,
2. изследователски,
3. артистичен,
4. социален,
5. предприемачески,
6. конвенционален.

В средата на XX в. доминиращи в научните изследвания и в консултантската практика са теориите на кариерното развитие с основни представители Ели Гинзбърг и Доналд Сюпър. Като ученик на Гинзбърг, Сюпър доразвива неговите идеи. Сюпър твърди, че професионалните предпочитания и компетентности, индивидуалните ситуации и себевъзприемането се променят непрекъснато с времето и придобития опит.

Теориите на Парсънс и Холанд спадат към така наречените Структурни теории – ориентирани към индивидуалните характеристики на личността и нейните професионални отговорности, докато теорията на Гинзбърг и Сюпър се класифицират като Теории на развитието.

В края на ХХ. Век се появяват и така наречените Хуманистични и холистични теории. Според Хуманистична теория на Върнън Зънкер, личният живот и кариерата са свързани. Професионалният успех зависи от доброто самопознание, баланс между работата и свободното време. В своята Холистична теория Ричард Боулс дефинира “трите кутии на живота”:

1. работа,
2. учене,
3. развлечение.

Говори за “цялостния човек” – баланс на физическите, интелектуални, емоционални и духовни потребности. Световно известна е и Хуманистична теория на Ейбрахам Маслоу за мотивацията и личността. Най-често се поменава пирамидата на Маслоу за йерархия на потребностите.

Методи за кариерно консултиране

Разгледаните в предната част теории, следва да са в основата на редица консултантски практики. Специалистите по кариерно консултиране трябва да познават теорията и постепенното в практиката си да формират индивидуален работен стил, основан на някоя (или някои) от тях. Обикновено в практиката се съчетават различни подходи с някоя от фундаменталните теоретични парадигми на психологията. Това определя и пътищата за професионална реализация – през психологическото, кариерното, училищното, образователното консултиране или през психотерапията.

В съвременното общество кариерното консултиране съществува под много различни форми и е приложимо в различни етапи от житейския път на човек. Най-често практически приложимо е в първите три етапа от предложените пет от Сюпър.

• растеж, който трае от раждането до 14-годишна възраст;
• изследване, откривателство, експериментиране – от 15 до 24 г., с подпериоди на избистряне на личностните качества, спецификацията и прилагането им;
• установяване в професията/кариерата – от 25 до 44 г., с подпериоди на изпробване и стабилизация;

3-те етапа на кариерно консултиране на Едуард Бордин

1. Първия етап се характеризира с проучване и установяване на договор между двете страни. От изключителна важност е кариерният консултант да избегне поставянето на оценка по отношение на проблемите, съпътстващи професионалния избор и професионалното развитие на клиента, както и въвличането му в терапевтична връзка, нямаща отношение към тези проблеми. Фокусът на консултантската работа е поставен върху процеса на взимане на решения за кариерата, връзката между личното и професионалното в живота на клиента.
2. Вторият етап е насочен към критичното обмисляне на взимане на решение, не непременно свързано с кариерата, а по-скоро към трудностите при правене на избори в контекста на личностно развитие. Кариерният консултант предлага на клиента да се ангажира с консултиране, обхващащо различни аспекти на личностното развитие, не само тези на професионалното развитие.
3. Последният етап е съсредоточен върху реализирането на промяна. Предполага се, че клиентът ще избере да осъществи някаква промяна в личностен план, която може да се отнася и до професионалната идентичност. В този смисъл задача на третия етап в консултантския процес е повишаване равнището на себеразбирането.

Горните стъпки са неизменна част от консултантския процес и са от ключова важност за довеждането до процеса до положителна развръзка за клиента.

3 метода, чрез които се реализира самото кариерно консултиране

• Менторинг е метод за усъвършенстване на професионалните знания и умения с помощта на наставник (ментор). За разлика от обучението, при менторинг не се преподава, а се дават напътствия чрез споделяне на опит и обмяна на идеи. Менторът е наставник, който изхожда от опита си и провокира наставлявания клиент да надскочи себе си, вдъхновява и мотивира да се развива.

• Консултирането се провежда от професионалисти и има за цел да помогне на своите клиенти да преодолеят психическите и социалните проблеми. Хората, които имат емоционални проблеми, се обръщат за помощ към тези специалисти. Съветниците се опитват да разрешат емоционалните проблеми, като задават правилните въпроси и водят разговор, за да открият основния проблем. След поставяне на диагнозата съветниците се опитват да разрешат тези проблеми, като предлагат промени в поведението, перспективата и начина на взаимодействие в личните взаимоотношения.
• Коучингът е метод заимстван от треньорите на спортисти. Често се практикува под формата на обучение за подобряване на уменията в определена област, както и за подобряване на представянето на служителите на работното място. Коучингът може да бъде персонализиран като обучение към отделна личност или може да бъде мащабен коучинг, при който голям брой хора посещават семинари или класове, за да подобрят своите умения.

5 техники за кариерно консултиране

В тази част ще разгледаме някои от най-известните техники, използвани от най-успешните експерти в областта на кариерното консултиране според изследователите от университета Валден.

#1 Развиване на терапевтична връзка

Кариерното консултиране е най-успешно, когато съветникът формира значима връзка със своя клиент. Много кариерни консултанти използват тестове за професионална способност и личностни тестове, но от практиката е известно, че най-добрите кариерни консултанти са завършили магистърска програма за клинично психично здраве и използват клиничното си обучение, за да надхвърлят обикновеното професионално ориентиране. Те работят, за да разберат тревогите, интересите, страховете и желанията на своите клиенти на ниво, което е много по-дълбоко от това, което всеки тест може да разкрие. Чрез установяване на терапевтична връзка със своите клиенти, най-добрите кариерни консултанти могат да осигурят по-пълна подкрепа и насоки.

#2 Определяне на цели

Най-добрите кариерни консултанти поставят конкретни цели за постигане с клиентите си и пренасочват клиентите си към тези цели, ако разговорът се отклони твърде далеч към други проблеми. Въпреки това кариерните консултанти могат да помолят клиентите да опишат перфектната си работа или да обмислят къде биха искали да бъдат след 5 години. Специалистите по кариерно консултиране също могат да насочат вниманието на своите клиенти върху това, което е важно за тях в живота и какво им харесва да постигат на работа. Всички тези въпроси могат да помогнат за определянето на целите на търсещия кариера.

#3 Създаване на място за самоизследване

Кариерният консултант не просто предава на клиентите си резултатите от професионалните тестове. Той/тя опознава своите клиенти и, най-важното, създава пространство да говорят по въпросите, засягащи тяхната кариера и избора на кариера. Една добра сесия за кариерно консултиране може да бъде врата към себеоткриване, но само ако кариерният консултант е квалифициран да помага на своя клиент да отвори пътища за саморефлексия. За най-добрите кариерни консултанти данни като професионалните оценки са само началото.

#4 Разбиране на пазара на труда

Няма никаква полза да ти кажат, че си много подходящ за кариера, която е в рязък спад или за която нямаш умения. Най-добрите кариерни консултанти знаят това и работят усилено, за да бъдат в крак с проблемите, пред които е изправен пазарът на труда. Те обръщат голямо внимание на начините, по които автоматизацията, аутсорсингът, съкращаването и глобалната конкуренция влияят на възможностите за работа и специфични кариери. Освен това те разбират уменията и нагласите, необходими на работниците, за да успеят в модерна среда на заетост. Често консултантите работят с клиентите си, за да се уверят, че клиентите им са компетентни с технологиите, приемат разнообразието, готови да се справят с несигурността на съвременните работни места и са в състояние да поддържат нивото на професионална осведоменост, необходимо, за да избегнат изоставане или излишък.

#5 Превръщането на житейските теми в кариерни цели

Ролята на кариерните консултанти е не само да препоръча възможни професии, те помагат на своите клиенти да разкрият нереализирана преди това страст към конкретни кариери. За да направят това, кариерните консултанти прилагат холистичен подход, като разглеждат всеки клиент като цялостна личност и след това търсят теми от живота, които имат естествена връзка с кариера, за която клиентът е квалифициран. Има малка дългосрочна полза от навлизането в кариера, в която си добър, но не харесваш. Най-добрият подход е да намериш кариера, която да е в унисон с твоите способности и житейски цели. Най-добрите кариерни консултанти могат да ти помогнат да направиш точно това.

Използвани източници:

1. Богданова, М., Тодорова К., Теории и подходи в професионалното ориентиране и консултиране, София 2018, https://www.researchgate.net/publication/330321732_Teorii_i_podhodi_v_profesionalnoto_orientirane_i_konsultirane_Theories_and_Approaches_of_Vocational_Guidance_and_Counseling (09-06-2022)
2. Кампбел; Дейвид, П.; Борген, Фред Х. (01-08-1999). „Holland’s Theory and the Development of Interest Inventories“. Journal of Vocational Behavior. 55 (1): 86–101. http://doi:10.1006/jvbe.1999.1699 ISSN 0001-8791
3. Богданова, М. (2014). Психодинамичният подход в консултантската практика. – https://www.researchgate.net/publication/306339407_Psihoanaliticniat_podhod_v_konsultantskata_praktika_Psychoanalytic_approach_to_counseling_practice (09-06-2022)
4. Тодорова, К. (2015). Идеята за „юношеството в конфликт със Закона“ и несъзнаваните механизми за избор на професия. – Годишник на СУ, Факултет по педагогика, Книга Социални дейности, т. 108,121-151.
5. Top Five Techniques Of Career Counselors https://www.waldenu.edu/online-masters-programs/ms-in-clinical-mental-health-counseling/resource/top-five-techniques-of-career-counselors (09-06-2022)
6. Шарланова, В., Управление на кариерното развитие на учените, https://www-it.fmi.uni-sofia.bg/ede2006/ppt/Panel4Musala/Valentina%20Sharlanova.ppt (09-06-2022)

Тази статия на Neftelimov.com е адаптирана от курсовата ми работа по предмет ,,Кариерно консултиране‘‘ в Магистърска програма “Бизнес администрация – управление и предприемачество”

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: