Габриела Иванова: Електронната търговия е силно регулирана среда

Габриела Иванова е адвокат с многогодишен опит в областта на потребителското, конкуренцията и корпоративното право. Притежава магистърска степен по финанси. Завършва следдипломна специализация по икономика за адвокати по конкуренция в Лондон и е преподавател, който обяснява сложни теми на ясен и достъпен език, защото смята, че законът трябва да бъде разбираем за всеки един от нас. Тази вяра я вдъхновява да създаде подкаста „Да си говорим на-право“, чрез който помага на хората да вземат информирани решения.

Тя е част от правните екипи, които съветват международни вериги на дребно и мащабни търговски оператори и подкрепя предприемачите, които стартират онлайн бизнеса. Тази пролет ще бъде лектор на Balkan eCommerce Summit 2026. За всичко това ще ни разкаже в следното интервю за Neftelimov.com.

След 10 години в корпоративния свят как реши да се престрашиш да преминеш към собствена практика?

Решението не дойде изведнъж. С времето усетих, че искам да работя по-близо до бизнеса, да имам повече свобода в начина, по който структурирам работата си, и да изграждам нещо свое. Собствената практика ми даде възможност да комбинирам правото с предприемаческо мислене и по-директен контакт с клиентите.

В големите корпоративни кантори винаги има по-старши адвокати, с които се съгласуват документите, проектите и съветите. В един момент усетих, че искам да изляза „в широкия свят“ и да проверя сама възможностите си – дали мога да се справя, когато отговорността е изцяло моя. Когато съветът, делото или сделката зависят само от теб и твоята експертиза, човек се мобилизира и дава най-доброто от себе си за клиента.

Това решение дойде и в момент, в който дъщеря ми беше на година и половина и исках да прекарвам повече време с нея. Дотогава работех по критични сделки, понякога дори денонощно, и реално не беше възможно да съвместявам. Днес отново работя интензивно, но свободата да балансирам и да организирам времето си сама прави огромна разлика.

Как се стигна да създадеш подкаста и за какво най-често говориш в него?

Подкастът се появи съвсем естествено, но и в един много конкретен момент – когато реших да стартирам собствена практика. Тогава започнах да чета книгата “The Client-Centered Law Firm: How to Succeed in an Experience-Driven World”, в която се дават примери с американски кантори и начина, по който те представят услугите си и улесняват достъпа на клиентите.

Докато четях книгата, разглеждах сайтовете им и това, което силно ми направи впечатление, беше, че голяма част от тези кантори имаха свои подкасти. Винаги съм обичала да презентирам и през годините съм водила обучения и презентации, затова идеята за подкаст ми се стори много естествена.

Реших, че би било ценно да има пространство, в което сложни правни теми да се обясняват кратко и разбираемо – теми, които иначе се изписват в десетки страници. Така се появи „Да си говорим на-право“.

В началото темите бяха по-разнообразни – продиктувани от законодателни промени или въпроси, с които аз самата се сблъсквах. Постепенно започнах да изграждам по-концентрирани серии, които обхващат цели процеси или сфери и не са насочени само към бизнеса.

В момента излъчваме сезон, посветен на недвижимите имоти, в който проследяваме целия процес по покупка. След това предстои серия за бъдещето на адвокатската професия, както и серия за това как се стартира бизнес в България.

В подкаста каня гости – експерти от различни сфери, защото вярвам, че почти всеки казус има не само правна, но и счетоводна, финансова и дори маркетингова гледна точка.

От правна гледна точка как стои въпросът, че изкуственият интелект и роботите заемат правото на труд на все повече професии и хора?

По-скоро не бих казала, че изкуственият интелект „отнема“ правото на труд, а че трансформира начина, по който се упражняват професиите. Правото тепърва ще трябва да намери баланс между иновациите и защитата на хората – включително по отношение на автоматизацията, алгоритмичното вземане на решения и условията на труд.

На ниво Европейски съюз този процес вече е в ход чрез Регламента за изкуствения интелект (EU AI Act, Регламент (ЕС) 2024/1689), който е пряко приложим и въвежда поетапно задълженията до август 2026 г., както и чрез съществуващи рамки като GDPR при автоматизирани решения.

На национално ниво също се наблюдава развитие. Внесен е проект на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект, който предвижда въвеждане на изисквания за човешки контрол, прозрачност и проследимост на решенията. Към момента този законопроект не е приет и не е сигурно дали ще бъде гласуван в този му вид, но е показателен за посоката на регулаторното развитие.

Важно е да се отбележи, че приемането на подобна уредба е включено в законодателната програма на Народното събрание, както и в Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС, като компетентният орган за подготовка на проекта е Министерството на електронното управление.

В крайна сметка обаче, независимо от развитието на технологиите, има професии – като адвокатската – в които човешкият елемент остава ключов. Емпатията, професионалната интуиция и разбирането на ситуацията на клиента трудно могат да бъдат заменени, особено когато хората търсят решение в трудни и критични моменти.

До колко е важно правото в електронната търговия?

Правото е изключително важно, защото електронната търговия е силно регулирана среда. От защитата на потребителите до правилата за цени, намаления, реклама и лични данни – почти всяко действие има правно измерение. Все по-често виждаме, че това, което изглежда като чисто маркетингово решение, всъщност има сериозни правни последици.

В последните години се наблюдава и засилен фокус от страна на регулаторите, както на европейско, така и на национално ниво. Това се изразява не само в по-детайлна регулация, но и в по-активен контрол – включително чрез проверки, които често съвпадат с мащабни кампании като сезонни намаления или празнични периоди, каквито са например великденските.

В практиката все още се среща подценяване на тези правила, особено когато става въпрос за маркетинг и промоции. В същото време санкциите могат да бъдат съществени, което прави спазването на изискванията не просто формалност, а реален риск за бизнеса.

По какво си прилича и по какво се различава електронната търговия на стартиращи компании и на мащабни търговски оператори?

Основната разлика е в нивото на структура и контрол. Стартиращите компании често действат по-гъвкаво, но подценяват регулацията, докато големите оператори имат изградени процеси и политики.

Големите търговци обикновено разполагат и със собствени правни и compliance екипи или с ресурс да ангажират външни адвокати, което им позволява по-активно да следят и прилагат изискванията. Нерядко те участват и в процеса по обсъждане на законодателни промени, като представят становища по законопроекти и следят отблизо развитието на регулацията.

При стартиращите компании този капацитет често липсва, което води до по-голям риск от пропуски, особено в началните етапи.

И в двата случая обаче рискът е сходен – ако правилата не се спазват, последствията могат да бъдат сериозни.

Има ли разлика в електронната търговия на Балканите в сравнение със Западна Европа?

Да, има разлика, най-вече в зрелостта на пазара и в практическото прилагане на правилата. Законодателството е до голяма степен хармонизирано на ниво ЕС, но на практика се наблюдават различия в начина, по който тези правила се прилагат и контролират.

Важно е да се отчете и че не всички държави на Балканите са членки на Европейския съюз, което създава допълнителни различия в регулаторната рамка. Дори в рамките на ЕС обаче, при транспонирането и прилагането на директивите се наблюдават известни разлики между отделните държави.

Това означава, че макар правилата да са сходни като концепция, тяхното практическо прилагане и нивото на контрол могат да варират значително в различните пазари.

Кои са трите добри практики при използването на отстъпки в един онлайн магазин?

1. Прозрачност при цените и ясно посочване на реалната предишна цена.
2. Избягване на постоянни или подвеждащи промоции.
3. Добра вътрешна организация и проследимост на ценовите промени.

И не на последно място – предварителна проверка на кампаниите от правна гледна точка. Когато има правен екип, това означава координация с него, а при по-малки компании – поне базово познаване на изискванията на законодателството, най-вече Закона за защита на потребителите.

Какво да очакваме от теб на Balkan eCommerce Summit 2026?

Ще говоря за ценообразуването и намаленията в електронната търговия и за границата между ефективния маркетинг и нелоялните търговски практики. Фокусът ще бъде върху реални примери от практиката на регулаторите и съдилищата, по-нашумели случаи, както и върху последните новости в законодателството и новите инициативи в тази област.

Ще обърна внимание и на най-честите грешки, които бизнесът допуска, както и на това как компаниите могат да бъдат едновременно конкурентни и съобразени с изискванията.

София се превръща в център на електронната търговия на 28-29 април с Balkan eCommerce Summit 2026 в Inter Expo Center – водещото B2B събитие в региона, което събира компании и експерти от над 20+ държави, предлага реални възможности за растеж чрез B2B срещи, нетуъркинг и практическо съдържание за навлизане на нови пазари. Ако търсиш партньорства, клиенти и конкретни бизнес резултати, регистрирай се сега и си осигури място на balkanecommerce.com

Ако тази статия е била полезна за теб? Сподели я, за да бъде полезна и за други: