Силните или слабите страни? В кое да влагаме времето и енергията си?

Силните или слабите страни? Туй е въпросът?

Като ученик моите родители ме натискаха да бъда еднакво добър по всичко.

Училище, спорт, извънкласни занимания…

Щом имах високи оценки по География и История.

То задължително трябваше да имам не по-ниски по Физика и Математика.

Първо, защото за тях бе задължително да не изоставам, че някак си грозно би било по едното да имам 6-ца в бележника, а по другото 3 или 4 – естетически не изглеждало добре.

Второ, щом комшийското дете е добро по всичко, то защо аз да не съм като него? Престижът е важен.

Трето, когато класната звъннеше след 17:30 на стационарния ни телефон с информация колко недисциплиниран съм като ученик, то винаги вмъкваше, че имам по-слаби оценки тук-там.

Да, всеки тогава по веригата натъртваше на сферите за подобрение и силните страни оставаха незабелязани за разлика от слабите страни. Всеки по веригата очакваше да съм добър по всичко, да ми е винаги интересно или всичко да ми се отдава.

Разочаровах ги… Всичките!

Сега, когато работя с хора, се сблъсквам с почти същите очаквания към тях – от родители, половинки, работодатели, общество – от всички. Да, адаптивните оцеляват най-добре, според Дарвин, но дали те могат и знаят всичко, всичко им е интересно, всеядни са и общуват с лекота на всички фронтове? Съмнявам се, че инвестират време и усилия да го правят, но въпреки това са адаптивни и… оцеляват.

Дали можем да знаем всичко, да бъдем еднакво добри навсякъде и приети от всеки?

Към всичко ли е необходимо да имаме интерес?

Не, разбира. Не само, че не е необходимо, но и няма как да е така. Интересът ни го има, поддържа се и се разпалва единствено от нещата, които ни интересуват. Когато нямаме влечение към политика, ядрена физика или футбол, то чии очаквания е необходимо да удовлетворим с набавяне на информация по тези неинтересни за нас теми? Липсата на интерес към определени теми не само не ни прави аутсайдери, а напротив – фокусираме се към това, което искаме да знаем. Колко ли време ще отнеме да възобновим интереса си към неинтересни за нас неща?

Всякаква храна ли е необходимо да ядем?

Не, разбира се. Храним се само с това, което ни е вкусно, което ни харесва и което можем да си позволим. Нещо повече – мнозина имат алергия към определена храна. Други са на режим, защото имат нужда, а трети избягват месо, поради своя избор да не ядат такова. Необходимо ли е да инвестираме време и усилия, за да обогатяваме менюто си, защото нещо е модерно като храна или технология, или защото е необходимо да ядем всичко, според някого?

Трябва ли да намираме обща тема с всеки човек?

Не, разбира се. Всеки върви по своя път и единствено общуваме с тези, които споделят нашите ценности, интереси, амбиции, хобита и т.н. На всеки един от нас ни се е случвало да общуваме с хора, които не харесваме, но се налага да заговорим и отговорим. Колко от нас инвестират от времето си да бъдат добри събеседници и слушатели?

Не смятам, че е необходимо да бъдем навсякъде с всеки, а вярвам в социалната селективност и хигиената в човешкото общуване. Пречупвайки го през темата, то съм убеден, че инвестираме повече време с хора, които желаем като събеседници, а не обратното.

Необходимо ли е да имаме широк обхват от спортни активности?

Не, разбира се. Всеки един от нас може да пробва всеки един спорт, който му е интересен или има физическите качества и воля за него. Трудно можеш да съчетаваш футбол с волейбол, после малко шах, лека атлетика и фехтовка. Не напразно спортистите са се фокусирали в едно нещо, а не компенсират с умения или физически параметри във всичко.

Това е страхотен пример, че те са инвестирали време и усилия в нещо, която им е интересно, имат талант и физически характеристики за него. Мисля, че е редно всеки един от нас да направи същото и нека не изпитва вина в обратното само защото всички са футболисти, ходят на йога или зумба.

Всяка една работа (позиция/фирма) ли е за нас?

Не, разбира се. Няма как да разбираме от всичко. Дали обаче се стараем всички да бъдем IT-та, брокери на акции, пилоти, адвокати, лекари? Не само, че няма как това да се случи, но работата, която я работим, е необходимо да ни се отдава, да ни харесва. Щом я работим и да сме удовлетворени от този факт.

Готови сме да се трудим там, където ни е интересно. Учили сме за това или искаме да се научим в движение. Насила не става, защото процесите са необратими – за служителя и организация. Ключовите думи според мен са – искаме, можем, желаем.

Всяка една специалност в университет ли е за нас?

Не, разбира се. Тези, които продължават своето образование, се фокусират към това, което ги интересува. Запалило е искрата на любознателността им и искат да се развиват именно в тази сфера. Освен ако по-авторитарните родители не са се намесили и не са решили вместо нас, че ще учим това или работим онова.

Но това е друга тема.

Дали е логично да инвестираме в сфери, в които нямаме интерес, за да бъдем еднакво добри навсякъде или е редно да се фокусираме там, където страстта ни за знания ни води? Как мислите?

Всички ли компетенции е необходимо да имаме, за да оцелеем?

Не, разбира се. Компетенциите се обогатяват с времето и желанието ни да инвестираме в онези от тях, които вярваме, че ще подпомогнат нашето развитие. Не можем и не трябва (освен ако не искаме и работата не го изисква) да знаем перфектно немски и английски, да сме царе на Excel и Power Point или да умеем да говорим свободно пред големи групи от хора.

Това, което имаме, не е толкова важно. По-важно е кога и за какво ги използваме.

Дали всички хора са еднакви?

Не, разбира се. Като се замисля – не познавам хора с еднакви интереси, хобита, ценности, желания, професионален път. Уникалността ни е именно в разликите на изброеното дотук. Ако еднакво силно компенсираме в развитието на слабите страни и запазването на силните, то кое би запазило автентичността ни? Оскар Уайлд го е споделил отдавна:

Бъди себе си. Другите роли вече са заети.

Точно! Инвестирай в силните си качества и не се опитвай да бъдеш като останалите. В тази връзка може да погледнеш статията на Нефтелимов, която показва, че Успехът е в различията.

Редно ли е да съм добър ученик по всичко?

Не, разбира се. Разликата между български и финландски учител е, че при силни оценки по история и слаби по математика – единият ще посъветва родителите да отделят време и ресурс за частни уроци на детето и фокус към слабия предмет, докато другият ще ги обнадежди, че то (детето) има огромен потенциал да бъде историк и е необходимо да се фокусира цялата енергия в тази посока.

Не само, че не е необходимо да си добър по всичко, но по-ключовото е, че няма нищо страшно в това да имаш и да си знаеш слабите страни. Кога обаче го разбрахме?

Винаги на устен изпит са ни питали и дълбаят там, където не знаем или сме пропуснали да напишем отговора. Така и не разбраха, че ако го знаехме, то щяхме да го отразим, нали така? За да не го знаем има много фактори – липса на интерес, неразбиране на точно тази материя, посредствено преподаване и демотивиран преподавател, които не „пали“ любознателността към съответния предмет.

Така е навсякъде – в работата, в личния живот, хобитата. Това компенсиране на слабите страни не води до нищо кой знае какво, защото мнозина се отказват, други полагат голям обем от време, усилия и ресурс, за да разберат, че това не е за тях. За трети цялото упражнение се оказва непосилно и въобще не го започват, защото е част от слабите страни на човека.

Все по-малко хора искат да бъдат перфектни, можещи или знаещи всичко и това не ни прави неадаптивни, а по-скоро щастливи, че правим това, което искаме…

Въпреки нашите слабите страни и недостатъци.

„В кое мога да съм по-добър тогава“, вероятно се питаш драги?

  • Най-вероятно в това, към което подхождаш с любопитство;
  • Изначално в това, което ти се отдава и правиш с желание;
  • Дългосрочно в това, което те кара да влагаш страст;
  • По-вероятно в това, което те кефи и те кара да не спиш по цели нощи;
  • Само в това, което се припокрива с твоите ценности;
  • В това, в което процесът на учене и усвояване на новото ти носи удоволствие;
  • Повече в това, което правиш без някой да те кара насила, отколкото в обратното;
  • Най-вероятно в това, за което говориш без да те питат.

Вярвам, че човек е редно да инвестира в своите силни страни и да остави слабите страни… в страни.

Но първо е необходимо да си наясно кои са те. Всеки един от нас има силни страни и не бих могъл да се убедя в обратното. Този подход намалява времето и ресурса от негова страна, но увеличава страстта, с която се подхожда към темата.

Обратното ни обрича да правим неща, в които или не вярваме, или не разбираме, или ни е трудно да усвоим. Нека не бъркаме желанието да учим нови неща, да се развиваме непрестанно и да множим интересите и познанията си. Напротив – желателно е това бъде водещото в нашето развитие, но само когато го искаме, имаме интерес към него или сме убедени за себе си, че е полезно.

Всичко натрапено, задължително и сравнено с някой друг не е особено устойчиво и удовлетворяващо. Правим го, щот‘ трябва, а не щот‘ го искаме!

В тази връзка разбери също – 7-те отказа, които са мотиватор да докажеш, че можеш!

 


Професионалист ли си?

Регистрирай се БЕЗПЛАТНО в Указател за професионалисти и достигни до повече потенциални клиенти!

Един проект на Neftelimov.com

Ако тази статия е била полезна за теб, сподели я, за да бъде полезна и за приятелите и колегите ти:
  • 30
  •  
  •  
  •  
  • 30
  •  
  •  
  •  

Милен Великов

Отдаден на HR от академична и от професионална гледна точка. Учил е в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата на човешките ресурси. През 2015 г. печели приз „HR изгряваща звезда“ от Българската асоциация за управление на хора. През същата година е награден и с „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“. От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса към хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *