Разказ за ЛюбовТА…

Поради липса на време за нова публикация, реших да споделя моя най – най – най – първи разказ от далечната 2011 година. Кратък е, но така е… първи опит си беше. Пожелавам ви приятно четене, но четете бавно, че бързо ще свърши 🙂

През дванадесет планини, през дванадесет реки, през дванадесет долини и дванадесет морета имало едно време едно кралство.
Кралството било едно от най-силните и богати в региона, но и това имало своите трудности. Кралят и кралицата много искали да имат деца, но все нямали възможност, заради благото на кралството си. Те били ангажирани с делата на народа си.
Кралят и кралицата били много щастливи заедно. Те се познавали от деца. Любовта им била взаимна.

Минало време кралицата неочаквано забременяла. Родило се момче. Нарекли го Благо. Благо растял в охолство. Той имал всичко, което поискал, но нямал само любов. Родителите му вземали дойка да го гледа. Те продължили със задълженията и делата си. Имало дни, в които абсолютно не ги виждал, а в други само ,,лека нощ’’ му казвали. Благо бил самотен с играчките си. Времето минавало, а той не разбирал какво е любов. Не се и замислял какво е това, защото никога не я бил срещал. В сърцето му все още нямало нищо. То било празно, без любов, без омраза.

Благо пораснал. Родителите решили да го пуснат в обикновено училище, за да опознае народа си. Всичко вървяло като по вода. Той бил отличникът в класа. Имал много приятели. Баща му понякога го водел на лов. Кралят и кралицата много се гордеели със сина си, дори и отдалече.

В същото време, когато Благо бил роден, в една малка къщичка в кралството се е родило момиче. Казвало се Любов. Тя помагала на семейството си в домакинството. Семейството ѝ било бедно. Те нямали възможност да я пуснат на училище, а и имало много работа за вършене.

Един ден Благо се разхождал в гората. По пътя видял, че една красива девойка си налива вода от един кладенец. Благо решил да се скрие зад едно дърво и да погледа това прекрасно чудо на природата. После той се приближил, погледнал във водата и видял прекрасното ѝ лице. Тя била с руса коса, сини очи, слаба и нежна. Благо не можел да откъсне очи от нея. Тя била ЛюбовТА на живота му. Нещо в него се събудило. Нещо в сърцето му трепнало.

След това… След това ли? Имаш думата ти! Ти реши как да продължи…

Виж също историята за славния герой Васил Левски.

Ако тази статия е била полезна за теб, сподели я, за да бъде полезна и за приятелите и колегите ти:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Петър Нефтелимов

Уча Биотехнологии в СУ. Сферите ми на интерес са различни. Интересувам се от наука, образование, бизнес проекти, младежки инициативи и креативни начини да разширявам мирогледа си. Голямата ми страст са събитията, независимо на каква тематика са.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *