История за славния герой Васил Левски

По случай 142 години от обесването на Васил Левски реших да споделя моята:

История за славния герой Васил Левски

Слънцето вече залязваше и на небосклона се показваше сърпа, с който през лятото косяха нивите. Беше едва септември, а навън вече се чувстваше, че идва зимата. Вътре беше време за историите на дядо Гочо към Малчо.

– Дядо, днес каква история ще ми разкажеш? – попитал Малчо.
– Дете мое, днес ще разкажа една по-специална история, която малко хора знаят по този начин. – започнал да разказва дядо Гочо на внучето си. История за славния герой Васил Левски:

Два часа след полунощ Апостолът събудил спътниците си и всички започнали да се подготвят за поредното си пътуване. Другарите на Левски отишли да уведомят роднините си, че ще отсъстват. Левски излезнал през задната врата, за да огледа какво е положението навън. Тъкмо се завръщал и чул по входната врата тропане. Той си помислил, че другарите му се връщат, но ударите зачестили и се чул вик „ Ач капую бе ханджи”. Той разпознал гласа на заптието от „Пази мост”. Левски взел от стената револвера си и излезнал през задната вратичка. Там прекосил двора, но за да не вдига шум отваряйки северната портичка на хана, Дяконът се засилил да прескочи плета. Заптиетата пазещи противоположната порта го забелязали и започнали да стрелят по него. За нещастие, докато прескачал, потурите му се закачили за един от колците на плета и той паднал по лице на външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили почти едновременно. Левски за малко успял да ги отблъсне като дори ранил един в ръката, но другарите им бързо пристигали. Последвал неравен сблъсък и Апостолът на Свободата бил заловен…

– Дядо, тази история е много тъжна за герой… – Малчо със сълзи на очите се усмихна и продължи с въпрос: А ти откъде знаеш тази история ? Защо каза, че малко хора я знаят по този начин?
– Слушай, Малчо, ти си още малък за тези отговори, но щом ме питаш, ще ти кажа… – дядо Гочо погледна нагоре, сякаш търсеше правилните думи или се молеше на Бог, заради словата, които щеше да изрече.

И продължи:
– В този живот има хора, които могат да променят дори и историята, за да не опетнят себе си и другите около тях. Те не разбират, че не е важно с какво и как си облечен или с колко имота и говеда си, а е важно какво си направил и дал за този свят.

Любопитството на Малчо се засили и той зададе следващия си въпрос:
– Добре дядо, но щом си бил там и си видял в какво положение е бил, защо не му помогна да избяга?
– Синко, както вече казах, ти си още малък да разбереш този свят, но и на този въпрос ще ти отговоря, защото щом един човек, дори и малчо като теб, има въпроси, значи има и свободата, за която сме се борили дълги години. – дядо Гочо се усмихна и си спомни за доброто старо време, когато всяко късче хляб се защитаваше с пушка и сабя.

След това продължи с отговора:
– На този свят не може всичко да направим. Всеки си има съдба, която го води. Ако бях му помогнал, можеше и мен да заловят и убият…
– Но можеше да има истории и за теб, ако го беше спасил, и двамата щяхте да сте живи и здрави, и историята нямаше да свърши така тъжно. – Малчо с усмивка прекъсна дядо си за тези мили слова.

Дядо Гочо се усмихна и продължи:
– В този живот не може всичко да се случва, както ние искаме. Ако ме бяха заловили, сигурно нямаше да те има и теб, милото ми внуче, на което да споделям, какво съм видял и преживял. А сега и двамата сме живи. Аз съм тук и ти разказвам историите си. Истории, които и ти ще разказваш на децата си, а те на техните и т.н. По този начин ще си създадем една традиция за цял живот, с която след всяка една история аз ще се възраждам, като неин автор и ще ме помните, че съм дал нещичко на този свят.

Малчо със сълзи на очите от тези тъжни слова на стария си и белобрад дядо, се усмихна и запита:
– Дядо, дядо, а славният герой Васил Левски как така е още жив, като ти с очите си го видял, че умира.
– Ех, Малчо, той винаги ще е жив и ще живее в сърцата ни. Както аз ще се възраждам като автор, така той като герой от историите ни. – отговори му дядо Гочо и загледа към прозореца, сякаш търсеше звездата с образа на Левски…

Виж също историята на един народ…

Ако тази статия е била полезна за теб, сподели я, за да бъде полезна и за приятелите и колегите ти:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Петър Нефтелимов

Уча Биотехнологии в СУ. Сферите ми на интерес са различни. Интересувам се от наука, образование, бизнес проекти, младежки инициативи и креативни начини да разширявам мирогледа си. Голямата ми страст са събитията, независимо на каква тематика са.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *